Село Орцево се намира в Родопите и има изглед към Пирин планина. То е най-високо разположеното село на територията на Република България, в което има постоянно живеещо население.
Според Уикипедия е друго, но центъра под чешмата е 1555 м., на къщата за гости е на 1568 м.,а последните три къщи под Вешката или Горно Орцево с ламаринения покрив е на 1640 м., като тя е и най-високата с постоянно живеещо население и на Балканския полуостров/данните са на Муса/.
Преди няколко години чух за Орцево и си го записах в листата на чакащите. Честно казано си го представях пролетно и насреща заснежените върхове на Пирин, но и зимно е доста добре. Тази седмица валя и едно беше сигурно – ще има сняг. Даже ден преди да тръгнем се чух с Фатме /0876414255/, за да се ориентирам за обстановката. Тя беше връзката на Къщата за гости в Орцево, май единствената в момента и с най-завладяващата гледка към местността. Има ли места не се чудете, ами направо запазвайте. Може да си занесете пиене и храна, но препоръчвам силно да пробвате тяхната, особено телешките кюфтета и мекиците.
Ние минахме през Благоевград- Белица-Краище-Лютово-Бабяк-Орцево, около три часа път от София. Беше изчистено и на места опесъчено, стига се с кола без проблем и при зимни условия. Спираш на центъра и те посреща Муса, видна личност за района. Бях чувала за него, но друго си е да се запознаеш лично 🙂
Настанихме се и тръгнахме да годим залез, все пак за това бяхме отишли. Имаше какво да се желае, но като за първа вечер светлината беше с нас.
Доволни, гладни и измръзнали се насочихме към топлата къща за гости. Последва хапване, пийване и сладки приказки.
Навихме часовниците и се отправихме за изгрев. Труден е живота на фотографа, вечер до тъмно, сутрин отново по тъмно… Липсата на облаци обещаваха скучен изгрев, но пък ние чакахме да огрее схлупените къщурки и ние да ги запечатаме в главата и апаратите си. След час се наситихме и тръгнахме да се прибираме. Аз обаче видях движение в един обор и рязко тръгнах натам. Посрещна ни Зехлие, която се грижеше за две животинки. В това време не ги пускаха навън, даже преди дни е било много студено и са се чудели как да ги топлят. Поговорихме си с нея, показа ни обора и ни изпрати, за да продължи с работата си. Докато се обърнем и тя беше нарамила един купен сено за животните.
Винаги съм се възхищавала на трудолюбието и добротата на хората в Родопите. Условията при които работят и въпреки това усмивката и доволността от живота, който имат.
Забързани за нещо, обикаляйки между махалите за хляб и провизии. Трудно е, но те са свикнали и не им тежи!
Следваше стопляне и закуска. Бяхме си поръчали мекици и по тези места те винаги са хубави, но тук бяха чудесни. Със сладко от диви ягоди, боров мед и чай, домашно кисело мляко, кафе и гледка навсякъде…какво повече му трябва на човек?
Отморихме и тръгнахме на разходка из селото, както и да разгледаме за нови позиции. Така стигнахме до Сайда и Али, които се опитваха да хванат коня Мечо с две филии хляб. Ние уж да помогнем, ако питате мен повече пречехме, но накрая всичко приключи с успех.
Показаха ни как да стигнем до следващата махала и ни поканиха да минем на кафе след това, даже настояха, а ни познаваха отпреди малко… Много гостоприемни хора, много. С толкова кафе нямаше да имам нужда от сън поне още няколко дни. Продължихме с броденето и затъването, правихме път към нищото…е няма такъв кеф.
Тук снимка, там снимка и времето си мина. Отбихме се на центъра, за да си поговорим с Муса. Предложи ми кафе/отново/ и ми разказа за Долно Орцево, или останалите три къщи от него, за Средно Орцево и столетните борове, за Горно Орцево и много други неща. Впечатляваща обаче беше кръчмата и магазина…
Интересното тук е, че точно отпред има къмпинг, негово дело, който съм сигурна, че лятото функционира. Има фургон, маса и зашеметяваща гледка. Доста благ и предприемчив човек се оказа Муса.
Последва залез и този път беше „Уау“! Аз в такива моменти се чудя да снимам ли, да се любувам ли? Този път се насладих качествено на спектакъла, който природата ни представи.
Искаш да се прибереш на топло, но сърце не ти дава. Вечерите, ах, бяха приказни…
Вечерта последваха телешки кюфтета и червено вино…
Някои ги домързя да станат за поредния изгрев, но ние имахме късмет – нови гледки с розов оттенък.
И къщички в снега
Добра среща с нов приятел – Шаро,
Той се оказа и позьорче 🙂
опити за макро
и нови позиции за следващия път.
Сбогувахме се с Фатме, обещахме пак да дойдем и да разкажем на всички, колко хубаво е при тях.
Орцево е от селцата, които запленяват! Толкова високо и въпреки това с постоянно живеещо население, чудни гледки, схлупени къщурки, далечни махали ,а насреща Пирин и неговите заснежени върхове. Ех, живот…
Контакти:
Фатме – 0876414255
Муса – 0878416692
До радост!
5е
НАЗАД КЪМ
Днес небето се отваря за желания, празнуваме Йордановден
СЛЕДВАЩ
Маджарово - царство на орли и лешояди
7 Comments
Благодаря! Разкошен разказ, изживях, насладих се на красиви гледки…Няма начин – отивам през лятото! Като за начало…
Радвам се, няма да съжалите!
Здравейте ,а вашето посещение кога беше в коя година до Орцево и дали още Фатме е уредничката за тази къща
Здравейте,
Аз бях там през януари, 2019 г. В публикацията най-отдолу има телефони за връзка и мисля къщата си работи и приема гости.
Поздрави,
5е
Бяхме в Орцево, но освен гледките нищо от обстановката не ми направи особено впечатление. Хигиената в кръчмата беше на много ниско ниво, а липсата на канализация е голям проблем. Дано във времето се разработи, защото има условия за това!
Постепенно ще се наредят нещата. Има къща за гости, вече и заслон, а гледките определено си заслужават!
Hello there, You have done a fantastic job.
I’ll definitely digg it and personally suggest to my
friends. I’m sure they will be benefited from this site.
