Всичко започна в далечната 2017 г. Всеки уайлдлайф фотограф знаеше къде е Маджарово и кой е Марин. Ние се бяхме запалили доста в снимането на диви животни и беше време да стигнем и до укритието на Балджа. Речено-сторено. Място, което те пленява и искаш да ходиш пак и пак. Там беше очарователно, диво и красиво.
Настанихме се в центъра на БДЗП, като цяла вечер Марин ни обясняваше какво можем и какво НЕ трябва да правим в укритието. Явно отново бяхме направили ярко първо впечатление и вече му се струвахме подозрителни. Имаше повторение, потретване и изпитване в 4 ч. сутринта 🙂 Настанихме се ние в укритието и зачакахме. Не мога да опиша емоцията, която изпитах тези два дни. Първото идване на орела, още по тъмно, след това отново, идването на кучетата и чакането да се върне отново. Звукът, който чуваш от крилете на орела, тази величествена птица да е на метри от теб, сянката – виждаш първо нея…Това беше подарък за рождения ден на Танята, тя си получи подаръка,а ние намазахме покрай нея 😉
СКАЛЕН ОРЕЛ /AQUILA CHRYSAETOS/
Малко зад кадър.
И понеже не се появиха лешояди февруари месец, беше време да отидем пак до Маджарово. Този път бяхме доста подготвени, поне аз така си мислех. Не съм вярвала, че ще издържа два дни по 14 часа в укритие и пак ще искам да отида. Направихме си кефа, имахме късмет с голяма група лешояди, около 40 броя и само картала ни избяга, но има време и за него 🙂
Белоглав лешояд /Gyps fulvus/.
Египетски лешояд /Neophron percnopterus/.
Белоглав лешояд /Gyps fulvus/.
Гледаш ги как се бият и се чудиш какво делят? Има за всички, но друго си е да си старшинка …
Белоглав лешояд /Gyps fulvus/.
Белоглав лешояд /Gyps fulvus/.
Белоглав лешояд /Gyps fulvus/.
Мина се време и бях забравила тези 14 часа на ден. Сега имаше нова стратегия – спане в укритието. Много искахме да снимаме вълк, чакал и варианта да няма каране и оправяне на обективи всеки ден, ставаше все по-примамлив и приемлив. Запазихме за началото на февруари, като се надявахме на сняг. Не само, че нямаше, но и беше + 15 градуса. Направо ми се ревеше преди да тръгнем, но шанс. Влязохме в укритието в петък вечер и излязохме в неделя вечерта – държа да отбележа в нормално състояние.
СКАЛЕН ОРЕЛ /AQUILA CHRYSAETOS/
Времето минава бавно понякога… направо ставаш Оммм 🙂
Много е зарибяващо да ви кажа – отиваш там, чакаш, винаги ти остава нещо за снимане и почваш да правиш планове за следващия път, още на момента. Това е като да пратиш детето си на лагер, изкарва си прекрасно и му казваш: „Ако слушаш ще те пратя и догодина. Така и Марин „Ще го поръчам вълка следващия път“, а го пуска само на чужденците 🙂
Истината е, че Марин прави неимоверни усилия да ни угоди. Постановката с мършата, кацалките и всичко останало е на много високо ниво. Едно от малките места, където може да снимаш орли, лешояди, чакали и вълци. Укритието си има тоалетна, печка, романтични вечери – направо хотел мечта.
Та – вълк няма, едно е ясно – пак ще се ходи на Маджарово!
Може да откриете Марин тук:
До радост!
5е
