Едва ли има човек, който да не е чувал за Мусала, най-високият връх в България – 2925 м.. Той е и от лесно достъпните, лятото там става магистрала. Помня преди години, когато тепърва тръгвах да ходя по планини, той беше един от първите покорени. Имаше една година в която си водех списък, колко върха съм изкачила, но с времето това доказване избледня и от покоряване на върхове се превърна в точка, от която мога да видя нови хоризонти. Постепенно започнах да ходя и зимно, когато човек има добра екипировка и верни приятели е повече от приятно. След един неуспешен опит за изгрев на връх Мусала през 2016 г. беше ред да повторим. Под неуспешен имам предвид, че бяхме горе отново през месец март и беше яко мъгла. Когато попитах метеоролога какви са процентите за изгрев, той ми отговори с усмивка: „2%“ Как може да стане това сега? С нощувка на заслон Еверест, построен в чест на първата българска експедиция до връх Еверест. Намира се на северния бряг на Леденото езеро, побиращ странни хора, желаещи да нощуват на 2740 м. с налудничави идеи, например качване за изгрев, доста често се използва и за аклиматизация. Аз бях малко преднамерена, защото обикновено всички места бяха заети от групи за седмици напред. Но сега имах нова стратегия, обадих се в четвъртък, за да проверя дали случайно някой не се е отказал. Късметът беше на моя страна и както нямаше места, час по-късно ми звънна хижарят Димитър / тел. 0888590342 /, за да ми каже, че може да се качим още тази седмица при него. Много благ човек, поддържа заслона в перфектно състояние, чисто е, има печки, кафе „Или“ за ценители, хубава музика, определено препоръчвам с две ръце.
Изходна точка комплекс Боровец. Може да се качиш пеша или да ползваш лифта до Ястребец – 25 лв. в двете посоки. Групата е готова за усмивки.
Оттам разстоянието до заслона е около 6 км., първоначално се слиза в долината по пистите и после само нагоре – около 3,30 ч. ни отне на нас с мотането и снимането. А забравих, първоначално се опитахме да минем напряко през клека, но си бяхме оставили снегоходките в колата и доста бързо се отказахме. Отбихме се на хижа Мусала за кратка почивка и да снимаме красивия оранжев котарак, който го играеше срамежлив.
Заслонът едва се виждаше, но прогнозата за хубаво време на другия ден беше обещаваща.
Пристигнахме твърде рано и започнаха планове как ще се качим и за залез. Разстоянието до върха е около 30-40 мин., по въжето и за там са необходими котки. Навън духаше зверски, нямаше никаквa видимост и първоначално се отказахме.
Хоризонтът се просветли в един момент, но за кратко.
Настанихме се, сгряхме се, и част от групата се качи и за залез. Леко го проспах, просто не ме събудиха, случват се и такива неща. Бях си взела статив и беше ред за хотел „Милион звезди“.
Вечерта мина много приятно, имаше план да тръгнем в 5.30 ч., за да хванем хубавата светлина още преди изгрев. Сутринта всички бяха наскочили преди алармата, нямаха търпение да тръгнат. Хижарят Димитър също беше станал, да ни направи чай или кафе, много мило от негова страна. Групата след нас бяха като светулки, качваш няколко въжета и почивайки им се наслаждаваш.
Още малко и си там, на най-високата точка на Балканите.
Студено е, но ти е все едно, защото има цвят, чудиш се какво да снимаш първо.
И след малко те галят първите лъчи…
Сам си и поглъщаш светлина, за да я раздаваш след това. Много изгреви съм видяла, но някои си остават специални, дали заради местата или хората, но наистина запомнящи се.
Останахме околко час и краката ни започнаха за замръзват, но как да оставиш тази гледка?
Пуснах Филип /новата ми лудост/, но беше доста ветровито и се наложи да го приземя. Отскоро имам дрон и най-хубавото е, че е много лек и го очакват много надморски височини 🙂 Снимахме се за спомен,
снимаха ни,
там намерихме още познати лица и така, денят започна подобаващо.
Слизането е около 20 мин. и те чака топъл чай в заслона. Събрахме багажа и само надолу. Някои слизаха по дупе, други снимаха с дрон, пълна идилия.
Само последните метри са изкачване по ски пистите, но нека да има някакво движение за деня все пак 🙂
Пак ще се идва, то се знае!
До радост!
5е
