Есента беше дошла и ни трябваше близка дестинация до София в ниската част на планината, да се насладим на различните нюанси жълто. Имахме една неделя, по-скоро половин и тръгнахме към село Костенец. Спряхме на паркинга пред Костенски водопад и се отбихме първо там. Лесно достъпен и сгушен в скалите има нещо мистично в него.
Той е от известните места около София и едно от любимите на Вазов. На дървена табела е част от Вазовото стихотворение „Над водопада“.
„Сребрист грамаден стълп с рев бесен
в заврелий пеняст вир се втуря
и заглушителната песен
разтриса въздуха кат буря.
Ехтят скалите, планината,
ревът до небесата стига,
а росен прах от глъбината
клокочеща до мен се дига.
Стоя и гледам с трепет таен
и слушам с трепет адска песен,
и тъна цял в тоз свят омаен,
от ярост, мощ и гръмот бесен.„
Видяхме табела екопътека „Скаловидски водопад“ и беше решено да го проверим и него. Първоначално тръгнахме по пътеката над Костенски водопад и след 10-тина минути Танята извади навигацията. За хората, които не я познават, тя винаги избира най-предизвикателната пътека и ако може да минем и през някоя скаличка ще е супер. Лутахме се из гората, но все повече ни се откриваха малки чудеса. Имаше какви ли не гъби и тогава загрях, че загубването е нарочно, търсехме синя гъба и това е!
Пътьом срещнахме и дъждовник,
като те не са въобще фотогенични – много мърдат и има отблясъци. Редяхме листа и се възхищавахме за пореден път какво чудо е майката природа.
Продължихме с лутането и въпреки, че бяхме на 20 метра от пътеката, тя не се показваше, в този един момент реших да се намеся и да ни спася 🙂 Излязохме на главната пътека, но имаше още малко време за мотане, а и неудовлетворение от разходката, и решихме да се качим с колата до хижа Гургулица.
Покрай нея се минава за водопад Скаловитец и е голяма грешка да я пропуснете. Много поддържано място с прекрасни цветя и чай.
Разбрахме, че пътя до водопада е около половин час, 1,5 км. и тръгнахме с бърза крачка. Не бяхме разбрали, че е само слизане обаче 🙂 Гората беше прекрасна, имаше указателни табели, навсякъде, жълто, пълно с гъби и любов, приказка.
По-пътя се чудехме дали си заслужава ходенето, е определено да. Водопад Скаловитец е доста красив, водата пада от високо, но е с малък дебит. Пролетта ще е интересно да се види.
Пейката е направена на точното място и може да му се наслаждаваш с часове.
Ние за съжаление нямахме това време, върнахме се доста бързо, което беше учудващо и в 15 ч. си бяхме в София. Есента ни изпрати подобаващо!
Пътувайки си говорихме колко е закъсняла тази година и се надявахме да задържи още поне седмица, две, може и повече.
До радост!
5е
