След като си купих книгата „Планините на България“ на Иван Панкев се оказа, че имам пропуски. Най-много са в Краище, което ми е близо и доста подходящо да уплътня зимните уикенди. Даваха го да вали, а ние се чудехме къде да се разходим еднодневно. Корона времето не предполагаше нощувка, така че планините от Краище бяха на дневен ред. Танята предложи връх Било /1737 м./ в планината Кървав камък, аз погледнах прогнозата и температурите там щяха да бъдат минусови, което означаваше, че няма да ни вали дъжд 🙂 Чухме се случайно с Пепи и плана беше готов, в 9 часа пред Била – Перник и след това село Шипковица. Ние минахме през село Пенкьовци, което беше по-дълго, като време, но доста живописно. За първи път ми се случва да пътувам с кола повече време, отколкото да качвам върха. Пътят е добре, като изключим последните 7 километрa до селото. Минава се с висока кола, и може да я оставиш на спирката преди селото. Има табела 7 км връх Било – 3 часа, определено може и за по-малко да се направи.
Пътувайки си говорихме, че най-вероятно има доста шипки в района, още със слизането се убедих, че е така. Тук есента ни чакаше. По пътеката имаше доста брезички, които ни радваха с контрастно жълтата си корона.
По клоните имаше остатъци от сняг и ние гледайте пудрата нагоре се надявахме на още. В един момент навлязохме в зимата.
Обширна поляна, цялата напудрена и чакаща ни да я увековечим.
За първи път тази година виждах сняг и се радвах, като малко дете. Контрастът между сезоните,
замръзналите жълти листа под формата на сърца,
малките побелели елхички, мъглата, всичко правеше момента мистичен.
В един момент ни задмина един джип и малко по-късно, връщайки се обратно, спряха да си поговорим. Оказаха се четирима младежи от Хасково, които са си купили книгата „Планините в България“ и са решили да обиколят тези в Краище за два дни. Когато ги попитахме защо с кола, те ни отговориха: „Имаме план за още два днес.“ Странно…хора всякакви :).
Наусетно стигнахме до Кале,
където има табела за върха – 50 м., но имате още поне 500 м. Качва се за около 2,3 ч. с мотането и 1,5 ч. надолу. Няма как да объркате върха, защото има масивна вишка, която беше замръзнала,
но гъстата мъгла ни развали плановете за панорамни снимки. Ще се идва пак!
Кифленски снимки на връх Било /1737 м./,
задължителното селфи
и бързо си тръгнахме, защото се бяхме смръзнали.
Бързахме за Парамуското ханче, няма начин да сме в района и да го пропуснем. Стигайки до колата се оказах с пълен джоб шипки и малко глог, може пък да помогне за спокойствието ми:)
Прекрасен ден с много приятна компания и енергия, усмивки и планове за нови подвизи.
До радост!
5е
