В началото на изминалото лято нямах никакви планове и бях леко притеснена… Късметът отново проработи и посетих прекрасни места, като Швейцария ми остана в сърцето. Преди това се чудех какво толкова се превземат посетилите я, сега ги разбирам напълно…само едно не ми е ясно, как най-евтината храна може да е шоколада? Караконджулите отново се бяха постарали 🙂
Пътувахме до Милано и след това с придружаващ транспорт към Швейцария. Докато си правехме планове къде ще спрем се чухме с отговорниците за първия къмпинг и се оказа, че не приемат посетители след 9ч., а по навигация пристигахме около 9.30 ч. Стеф и Петя пристигнаха преди нас и направиха добро впечатление, за да ни приемат въобще. Настанихме се в къмпинг Breithon, Lauterbrunnen, не случайно наречен така. https://campingbreithorn.ch/На другата сутрин се събуждаш и УАУ…дори аз си завидях за гледката 🙂
Да си направим кафе с усмивка 😉
Първия ден решихме да отидем до Мюрен, като си направихме една хубава обиколка. Тръгвайки на разходка, първия водопад беше Aegertenbachfall, 261 метра. Полюбувахме му се и продължихме, аз лично бях запленена, докато не стигнахме до следващия. Впечатляващият Mürrenbachfall е водопад в долината Лаутербрунен, Бернския полуостров. С височина на падане 417 метра се счита за най-високият водопад в Швейцария.
Качвайки височина ни се откриваха все повече гледки.
Продължавайки нагоре по панорамната пътека се виждаше и ледника. Атракцията бяха парапланеристите.
Стигнахме до първото китно селце – Gimmelwald. Цветя, дървени капаци, детайли и пак детайли, любов…
Много як бар и магазин за сувенири на самообслужване.
Пътеката беше осеяна с приказни хотелчета, вили за гости и доста ферми, гордо закачили хлопки и написали година на построяване.
Така неусетно стигнахме до Murren, известен с гледката си към Айгер/3970 м./, Мьонх/4107 м./ и Юнгфрау/4158 м./. Айгер…
Там беше срещата и на групата. Усмивки!
Направихме си снимка на на панорамната площадка и рязко огладняхме и намерихме ресторанта с най-впечатляващата гледка😉
Тук е и снимката ми на Айгер през сърце от оградката на ресторанта.
Продължихме по жълтата пътека към Lauterbrunner и така направихме кръг. По пътя срещнахме дива коза с малки козлета, Танчето набра гъби и май беше време да се прибираме 🙂
Преди да изтрещим.
На коя и отиват повече? Кой се справя най-добре?
Едвам стигнали до града и ни се откри още един впечатляващ водопад, общо взето навсякъде вода 🙂 Staubbach Fall, със своите 297 метра е третият по големина водопад в Швейцария и един от 72 – те в долината Лаутербрунен.
На следващия ден беше ред за водопадите Trummelbach, тук водата на всичките ледници от трите върха се събира на едно място и се спуска през 10 каскади, като дебитът е 20 000 литра на секунда. Грохотът беше впечатляващ.
След това тръгнахме към Wengen, 1274 м. Някои си хванаха влакче, другите бяхме пеша. Имаше много яка църква в селцето и невероятна гледка към Jungfrau. От 1893 г. насам може да се стигне до Венген само пеша или с железопътната линия Wengernalp, колите остават паркирани в Лаутербрунен. Тук беше и царството на швейцарските ножчета 🙂
Слeдяхме прогнозата и за този ден го даваха порой, като го бяхме определили за градска разходка, но ни се размина. Сутринта дъжда беше спрял и успяхме да изсушим палатките. Мъгла се стелеше на талази и нямаше как да не я удостоя с една снимка.
Берн, столицата на Швейцария, разположена на река Ааре и доста различна от други европейски столици. Задължително е да се разходиш по китните и уютни улички, и да минеш през прословутите Бернски аркади впечатляват със своите размери – цели 6 километра. Аркадите са сводове пред сградите, под които има заведения, магазини, изложби, музеи.
Градът беше доста оживен и живописен. Тръгнахме на обиколка и стигнахме до главната катедрала, където имаше възможност за качване и това се оказа печеливша стратегия.
Великолепната катедрала „Сен Винсент“ в Берн. 254-те каменни стъпала водят до първата галерия на кулата – на около 50 м. височина и още 90 стъпала – до втората галерия, от където се открива прекрасна гледка към града.
Наснимах и поогледах града. Харесах си няколко часовника😊, които се оказаха нефотогенични. Потърсихме манджа стрийт, където беше голяма лудница и аз се спасих за снимки. Намерих набелязания часовник, но имаше много жици и направих репортажен кадър.
Пуснах се по главната и разходката приключи със сладолед, ммм.
Имаше и мечки в клетки, но те са друга тема…по-скоро друга година 🙂
На следващия ден се настанихме в Grindelwald, любимата ми долина, а гледката от къмпинг Holdrio е приказна. https://www.facebook.com/Camp-Holdrio-284406354993443/ Тръгнахме на разходка, като се оказа, че трябва да качим доста голяма денивелация и си взехме лифт – 22 франка, групов билет.
Grindelwald – First – Top of adventure. От там до езерото Bachalpsee над 2000 м.
Езерото Бачалпзее, 2265 м.
На слизане се откриха зашеметяващи гледки и ги документирахме с няколко снимки за спомен.
Кацнали над Grindelwald, имахме позиция за изгреви и залези. Прибрахме се и нямаше никакви изгледи да има залез. Сложих си батерията да се зарежда и почнах да приготвям нещо за хапване и…природата ни представи магически спектакъл…беше УАУ! Така се случва, когато си настанен в „стаи с гледка“.
Гринделвалд, Швейцария.
Обръщаш се и още по-розово…
Дойде и време за най-чаканата и жадувана за мен забележителност. Щяхме да се качим на над 3000 м., аз лично за първи път 🙂
Тръгнахме в 6.52 с автобус към Grindelwald, от там си хванахме влак и след това железница за Jungfrau – Top of Europe 1.08.1912 г., 3454 м. Имахме резервиран вагон на Караконджулите😉
Качихме над 2000 метра денивелация и след половин час бяхме най-отгоре на Европа и ледника Aletschglescher беше на една ръка разстояние.
Направихме си обща снимка за спомен от панорамната площадка с тематичната караконжулската тениска😍
Имаше много яки жълтоклюни гарги и по-специално един рошльо.
След това имаше разходка до хижа Мьонхйох. Мен от височината почна много да ме боли главата, при това доста силно. Изпих каквото имаше налично и въпреки всичко събрах сили и тръгнах, страх ме беше да не пропусна някоя гледка. Стигайки почти до хижата видях мъглата и се отказах.
Прибрах се и леко замаяна продължих с обиколките. Стаята на еделвайсите беше много сладка, цялата със светещи еделвайси и голяма топка като преспапие, която свиреше и възпроизвеждаше дейността на Юнгфрауйох. Минаваш през галерия, отразяваща строежа на железницата. Стигаш до ледената стая и там имаше мечки, орли, пигвини и други ледени фигурки. Последва магазина на Линд…там остана нещо мое…явно ще се връщам.Подпечатахме си паспортите и обратно във влака. Аз продължавах с моя главобол и си взех влакчето и направо в къмпинга, поспах, хапнах и нещата се наредиха, като се надявам това да е последното ми неразположение на високо.
Ден седми и разходка към прохода Гросе Шидер /Grosse Scheidegg/. Разкошни панорамни гледки, езерца и виещи се пътеки.
Този ден групата се раздели и останахме едни мотльовци, но пък си изкарахме чудесно. Пътят ни беше осеян с приключения и позьорски снимки 🙂
Имаше ферми с хладилници на самообслужване и касичка да си платиш, какво доверие само. Вътре сирената изглеждаха…миришещи, но нали това е идеята, да пробваш всичко местно. Душата даде идея да си подсладим обяда с едно парче от крайпътна ферма и не сгрешихме. Поседнахме на припек и дегустирахме сиренето, както се досещате не остана. Доста се помотахме и взехме решение да продължим разходка до Schwarzwaldalp по romantikweg, oказа се повече от романтично…
Разходихме се и до едно високо езерце, като въобще никой не поглеждаше часовника, това ни изигра и лоша шега, просто не го знаехме още. Малко по-късно Душата погледна навигацията и с темпото, което ходехме даваше час на пристигане 23 ч., което рязко ни отрезви. Вдигнахме темпото на 6км/ч., но и това не помогна.Тук дори на Крум му беше трудно да ни стигне 🙂 Слизането…дълго и забързано, но пък много красиво.
Чухме се с другите и направихме план слизайки към Innertkirchen да ни вземат от Лобното място на Шерлок Холмс, забележителност, която няма как да пропуснем, дори и по тъмно. Стигнахме около 21 ч. на водопада Райхенбах, 300-метрова каскада от седем водопада, на снимката въобще не може да се добие представа. Той е известен от драматичния край на кратката история The Last Issue от Артър конан Дойл.
Бързахме да го видим, като имаше доста стъпала за слизане, гонейки автобуса, но се оказа, че превоз няма да има, защото трябвало да има определени часове почивка, друг е въпроса шофьора на кой го е казал и как го е обяснил. Бях изтощена и обезверена…имахме още два часа ходене. Оптимистичното беше, че ще има нов рекорд на крачките! 60 000 крачки! Тръгнахме, специално аз намусена, но след такъв прекрасен ден настроението се върна бързо. Разговорите ставаха все по-интересни и вълнуващи…някой си знае работата. Настанихме се утрепани в къмпинг Grund http://www.camping-grund.ch и на сутринта разбрахме, че във въпросното селце са измислили целувките…за ядене.
Пътешествието ни продължи през язовирната стена на Grimselsee. Спряхме на Grimselpass и от там имаше възможност да се качиш до езерото Oberaar.
След това минахме по зашеметяващ проход с много живописен път, ако можех да скоча от автобуса, тук щеше да е!
Стигнахме до ледника Rhone gletscher, Furkapass, 2433 м. Имаше малко ходене пеша и нищо не предвещаваше какво ще се случи. Когато започна да се открива ахнах…гледката беше УАУ! Ледникът Рона, най-запомнящия за мен момент от Швейцария!
Ледникът Рона в Швейцарските Алпи.
Колкото и да беше хубаво се наложи да продължим. Спряхме до един кооп и там се оказа, че нещо в автобуса тече. Поразходихме се ние докато се чудеха какво да правят. Селцето, Geschinen беше със яки дървени къщички с френски прозорци под капаците, нещо подобно на бъдещата ми:) Състареното дърво беше практика в селцето и това му придаваше определен чар. Намерихме сервиз и като видяхме цените на час ни прилоша. Оказа се, че на майстора бившата му жена е българка и картинката започна да придобива комичен вид. Кой помагаше за ремонта, някои превеждаха от немски, но как да преведеш част от двигателя на автобус, други се препичахме на слънце 🙂 След час и нещо автобуса беше ок. Дали домашната ракия или доброто настроение, но цената за ремонта беше смешна. Направихме си снимка с майстора и дим да ни няма към къмпинг Eggishorn.http://www.camping-eggishorn.ch/ Хванахме си лифта от Fiesch до Eggishorn, така се оказахме от 1100 м. На 2869 м. За скромната сума от 35 франка, който го мързи олеква с франкове.
Tова обаче се оказа печеливша стратегия. Качихме връх Eggishorn – 2926 м. от тук се виждаше ледника Aletschglescher, видяхме го от всички възможни страни.
Тук се намираше и най-енергийното място в Алпите.
От там минахме по ръбчето (доста му се чудех) и качихме още два върха, преди времето да се скофти. На места беше доста страшничко, поне за мен.😉 Слязохме до междинна станция и обратно в селото 😉
Следващият ден беше отделен за подаръци и почивка. Настанихме се в един ресторант и аз за първи път пробвах фондю, за съжаление имаше доста алкохол, да слага се и не ми хареса. Въпрос на вкус 🙂
Това беше малка част от тази завладяваща страна, определено ще се върна тук!
До радост!
5е
