Имахме свободна неделя и обещаващо време – около нулата, но със слънце. Бях гледала из нета снимки на местност Сопово и ми се прииска да го видя, а Танята имаше нужда от разходка след карантината. Тази година ми върви на каньони, първо Ръчене, след това Гърло, сега и Сопово. Плана беше да минем през Петрохан и си мислех за сняг, но наистина времето надмина очакванията ми. В един момент всичко беше бяло, слънцето минаваше през клоните и капчици блестяха и отразяваха усмивките ни. Спряхме на първото възможно място, но снимките не могат да пресъздадат картинката.
Като малка мразех да минавам през Петрохан, защото се пътуваше цял ден с баба Лада и само ме лъжеха да броя знаците и се надяваха да заспя в колата и да не им досаждам. Сега обожавам да минавам оттам, винаги има изненади. За около 2 ч. стигнахме до Вършец, като на места има ремонт на пътя, но то къде ли няма? Говорихме си с Танята, че в района са направили екопътеки и развиват туризма, но нещата се оказаха различни. Изходната точка беше село Стояново, което е на 5 км. от града и стигайки до него се оказа, че нямаме обхват и няма табели. Наложи се да се върнем малко, за да видим къде все пак се намира местността, но и без табели се оправихме. Излизайки от град Вършец, подминавате село Стояново, вдясно има една изоставена сграда, мост над 100 години, правен след първото посещение на княз Фердинанд през 1891 г. и продължавайки направо по пътя без предимство, отляво има изоставена постройка с графити. Там оставате колата и от другата страна е реката и скалните образувания – местност Сопово. Малко е трики момента със слизането, но има ли желание човек, има и начин 🙂
Определено ни хареса, нещо тайно, малко известно и снимано, обичам да ходя по такива места.
Минахме по цялата му дължина,
снимахме го отгоре,
на места доста се стесняваше
и снимка за спомен.
Бяхме на река Ботуня и следващата спирка беше Голямата ниша край едноименното село, отново малко известно местенце с израстнало дърво в пещерата, като се надявахме да има въобще листа, ако бяха и жълти, щеше да е бонус. След 12 км., минавайки през центъра, един човек ни упъти, че е накрая на селото. Спряхме колата на гробищата и нашата цел бяха скалите над него. Виждайки снимките ми много хора ме питаха къде се намира, ето тук:
https://goo.gl/maps/WMewQBzDGebmjsfAA
Много се радвам, когато на някой му харесат местата на които ходя и ме попита как да стигне и той там. Оставихме колата до гробището и тръгнахме нагоре и леко вляво, и в един момент намерихме пътеката. Когато се качиш до скалите и пещерата се вижда, а вътре в нея и дървото – има листа, но са все още зелени, все пак не сме капо. Много интересно, дървото е прораснало в дупката на пещерата, като се качиш отгоре се вижда, че стърчи даже. Всички се стремим към светлината!
Направихме няколко снимки, по една с телефона за мащаб
и се качихме отгоре, за да огледаме местността и да заобиколим вдясно и да се върнем до колата. Насреща бяха скалите на Враца,
целите в мъгла и както щяхме да си ходим, рязко сменихме посоката. Леко се отбихме до Вратцата,
хей така, за разкош.
Имахме планове и за залез, но хванах грешния път и се прибрахме в София по светло, рядко явление е това.
Днес се разхождахме из сезоните и някой ни нареди деня, за което мога да кажа едно голямо Благодаря!
До радост!
5е
