Здравейте, Другарчета!
Желая ви от ❤️ много здраве и любов през новата 2019 година!
Да сбъднете мечтите си! Давайте си спокойствие всеки ден и пробвайте нещо различно, очакват ви нови хоризонти за опознаване и добри хора, с които да го споделите. Радвайте се на мига и бъдете благодарни, че ви има❤️ Усмихвайте се и знайте, че най-хубавото тепърва предстои!
Както традицията повелява, хубаво е да откриеш годината с разходка в планината. Получих предложение за изгрев на Черни връх и май щях да се включа, въпреки прогнозата за арктически студ.Искаха да е на Йорданов ден, но в прогнозата нямаше слънце и го преместихме ден по-рано. Ставане в 4,15 ч., чаша чай и организационни въпроси. В 5.40 ч. бяхме на обръщалото преди хижа Алеко, посока Голи връх. Температура беше -16 градуса, но това не ни уплаши. Аз лично си пробвах екипировката и бях доста впечатлена от нея. За обувките беше ясно, но за дрехите…бях с полар, ветровка и мембрана на Мармот, даже не си извадих пухенката 🙂 Качихме се за 2 часа до върха, като там вече беше студено, по-скоро леко ветровито 😉 Слънцето изгря, това се случва всеки ден, но ние не го видяхме. Навсякъде беше мъгла и леден вятър.
Влязохме бързо в чайната и се започна с чай, супа, палачинка, да правилно сте прочели 🙂 имаше даже избор със сладко от ягоди или шоколад. Дали скоро ще има въобще чайна?..И така хапвайки слънчо се показа.
Отдавна си бях харесала на снимки замръзнала бившата сграда на ПСС. През зимата е приказна, приличаща на захарна къща.
Навсякъде картини…
Тръгнахме надолу и все едно бях на Витошка 🙂 Хора, много хора, доста възрастни с нормални дрехи, в такъв момент се чудиш защо ние толкова се вталясваме за екипировка и даваме луди пари за нея. С бордове, ски, снегоходки, беше пълно.
А аз ходех с отворена уста, защото не можех да смеля цялата красота около мен.
Толкова много сняг не бях виждала на Витоша, тя беше наистина приказка. Някои дървета бяха като джуджета наредени
или повече приличаха на великани?
Влизаш в гора и всичките клони са натежали и си правят здрасти, подканят те да минеш под тях.
Има места на Витоша, които са давали повод за хиляди усмивки и положителни емоции на малки и големи. Именно такъв е случаят с изоставената кабинка на ски влека на Голи връх, над последната станция на Драгалевски лифт в любимата ни планината. Повече за историята й и нейното възстановяване може да прочетете тук:
Накрая разбира се обърках пътя и попаднах на едни замръзнали храсти, е тука вече се разтопих – нечовешка красота! На какво ви приличат? Лебеди?
Заредена за цялата година се прибрах доволна вкъщи. Витоша е на една ръка разстояние – възползвайте се!
До радост!
5е
