Идеята за разходка се породи на шега. Хайде да качваме на сняг, добре. Къде има сняг? Мальовица и така нататък…По това време? Не вярвам, но можем да проверим.Почивните дни ги даваха дъжд и малко се чудехме, но прогнозата за над 50% валежи след 14 ч. ни надъха и се разбрахме за ранно ставане и бързо качване 🙂 Алармата звъни в 4.45 ч. и когато си си легнал малко преди това ти е много трудно. Чудя се защо почивните дни ставам по-рано отколкото за работа, но отговор на този въпрос все още нямам…Събирам сили за душ и чай, правя сандвич и в шест вече излизаме от София. Самоков – ЦПШ и готови за разходка. Има сняг – урааа!
Стигнахме бързо до хижата, цигара време и продължихме до втора тераса. Имаше доста ентусиасти с къси гащи и кецове, питайки накъде е пътеката… Нашата цел бяха улеите и се отделихме от масовката, поне така си мислехме…
По едно време докато си оправяхме котки, каски и т.н. се появиха двама младежи. Явно подлъгани от нас и си ходят смело по снега. Попитахме девойката накъде е тръгнала и тя: Към върха! А кой връх? Мальовица. Той се намира в друга посока…Така ли? Накъде??? Много безумен народ има…Сложихме екипировката и тръгнахме нагоре.
Качихме улея сравнително бързо, времето беше повече от прекрасно, а и си имахме компания на две кучета, които не вярвах, но се качиха с нас.
Гледката отгоре беше прекрасна. Малка и голяма Мальовица…Рила в цялата си прелест. Затваряш очи и се опитваш да запазиш спомена , някъде дълбоко в теб… На места има още сняг, лек ветрец и слънце…каква радост само.
Продължаваме с панорамната обиколка, вижда се и Еленино езеро.
Пътеката към връх Орловец е доста живописна. Бях чувала да ми я хвалят, но надмина очакванията ми. Тръгнаме към връх Орловец, 2686 м. Много красив и внушителните му склонове те карат да искаш да си горе още по-бързо.
Гледката наистина е впечатляваща.
До там може да се стигне също от втора тераса, през заслон „БАК“, като си има маркирана пътека, но сега беше още в сняг. Може и да продължим към връх Мальовица, като при Еленските езера оставяме маркираната пътека и се изкачваме вляво от нея към билото между Елени връх и Орловец.
Виждаме Двуглав и връх Иглата и те вече са в плана, но ще е друг път, засега си остават мечта.
Стигаме до Злия зъб и разбирам, че има нужда от малко катерене. Когато си с осигуровка това не е проблем. Всъщност последните метри са по-впечатляващи, но не бих казала и трудни. Горе сме и е време за кафе, цигара, барче и нека не забравяме снимки. Тук се вижда доволната ми физиономия, няма как да е другояче.
Ех, живот…
Беше 13 ч. и облаците напомниха за прогнозата.
Откатерихме и след малко бяхме на улия, по който трябваше да слезем. Както всички около мен знаят, много мразя да слизам. Ще се радвам да има лифт за слизане в планината 🙂 Като погледнах надолу и леко ми стана нервно. Отвесен склон, целия в сняг и облаци над нас. Едно беше ясно, трябваше да го слизаме…за съжаление не стана бързо. Аз се обърнах с лице към склона и започна една тътрене надолу.
Когато правиш нещо, кога спираме, когато се почувстваме уморени. Ако се насилим да продължим, се случва нещо удивително. До един момент умората се засилва и след това изведнъж изчезва, и ние се чувстваме по-добре отпреди. Особено, когато си в долната част на склона и вече остава малко.
Времето ни изчака да слезем и почна да вали, леко и напоително. На мен ми беше все едно. Беше ясно, ще съм мокра, но нищо не можеше да свали усмивката от лицето ми. Останах си с нея цял ден 🙂 Както и с каската, поне да ме пази от дъжда. Стигайки в хижата починахме, хапнахме леща, пийнахме бира и докато слезем до колата, времето се беше оправило.
До радост!
5е
НАЗАД КЪМ
Уелс
СЛЕДВАЩ
Славянка-планината на цветята
Comment
