Няколко дни ниски температури и идея за замръзнал водопад…да ама не!
Дали е нормално да съм била на +30 градуса и след пет дни да искам да отида да снимам на -10, не мисля.
Ставане в 5ч. и тръгване към град Земен. Имаме информация за влак в 8 ч., който ще ни закара до гара „Полска Скакавица“ и от там пеша. Цяла седмица са минусови температури и очаквам лед, като по-скоро исках да разуча как се стига и при много сняг да има шедьоври 🙂
Бяхме в там в 7.30 ч. и си купихме двупосочни билети за 1.60 лв., записахме кога е в обратната посока и излязохме навън да се правим на трепетлики. Разбира се селфи за спомен и на влака 🙂
Някои от нас не се бяха возили с години на влак и бяха изненадани от доста модерните мотриси, жалко че бяхме за една спирка – 10 мин.
Слизаш и продължаваш по ж.п. релсите, докато стигнеш първия тунел, минаваш го ослушвайки се и след него завиваш вдясно. Има бяла стрелка на бетонната стена.
Още като завиеш и в далечината се вижда водопада, като има около 15 минути ходене. Някои от групата мрънкаха, че било кафяво, нямало да си извадят апаратите, но накрая всички снимаха. Заслужаваше си разходката и придобихме представа за водопада.
Огледахме както трябва и тръгнахме наобратно.
Няколко снимки на релсите, все пак това е най-голямата атракция и след малко сме на гарата.
Последваха сандвичи, топъл чай, шоколад! И снимки…
Тръгвайки, Боби предложи да минем през някоя кръчма за „нормална храна“ и Танята се сети за Калената пивница в село Калищe. То беше на няколко километра и за наш късмет ни намериха и място. Като ми дадоха менюто онемях…“Ако тялото ни е съставено от 75% водя, това значи, че не сме дебели, а мокри…“
Поръчахме Лесковачки влак и продължението е ясно 🙂
Не забравяйте да си запазите маса!
До радост!
5е