Какво правиш, когато нямаш план за деня? Спиш до късно. Тръгваш за час разходка – мотаеш се пет, възползваш се от даровете на природата и замръкваш в цветна градина! Бива.
Легенди се носеха за божурите на Конявската планина, дойде ред и аз да ги посетя. Конявска планина е най-голямата от системата на Краище и попада в двете области – Перник и Кюстендил.Тръгнахме на шега към село Извор по обяд и бяхме на изходна точка около 14.30 ч., спряхме колата до интересната църква „Св.Троица“, за нея не остана време, но ще дойдем пак.
Тръгва се по черен път посока хижа Момин Кладенец. Танята беше обещала гора, защото навън беше над 30 градуса, но тя дойде малко по-късно. Няма маркировка, но пък има табели на нужните места.
Не може без селфи 🙂
Пътят се виеше покрай китни поляни с миризма на рози.
Имаше и сладки отбивки – първите за сезона.
И любов.
Лека-полека и стигнахме до хижа Момин кладенец. Тъжно е, че такава масивна сграда не функционира. Е след нея започна гората 🙂 По някое време се завива вдясно, за да може да се мине покрай божурите. В един момент се почна – ето ги. Къде? Не ги виждам. Е как може, виж колко са червени и накрая ги фокусирах. Няколко стръка в гората и си казах – е това ли е?
Малко по-късно приказката започна. Имаше божури навсякъде около нас.
Имахме и образователна програма 🙂
И накрая един красавец.
Снимахме, мотахме се и решихме да си ходим. На връщане следвате табела към манастира и така правите кръгче на местността.
Ето го и него, идеален за почивка и барбекю. Има масички, чешма и голяма поляна, при това окосена 🙂
По едно време се озовахме в гора с див чесън.
И така със снимките и мотането около 5 часа. Добра разходка за един ден, на час от София.
Имахме план за залез, но той ни изненада пътьом. И ралицата…ах, каква красота, просто ти трябват очи.
ПоздраВи от две кукумицинки, влюбени в живота и готови за нови лудости 🙂
До радост!
5е