Уелс или в търсене на малки, сладки пиленца, така наречените Puffins /Тъпоклюни кайри/. Летях в петък вечерта до Лондон. След няколко часа сън беше вече събота и приготвяхме багажа за Уелс. Улучихме дълъг уикенд в Англия и си имаше трафик. Препоръчвам със самолет до Кардиф, доста по-удобно е. Въпреки ранното ставане имаше и усмивки 🙂
След няколко часа път се отбихме на Тинтерн Аби /Tintern Abbey/, както един приятел казва, ясно е вече откъде идва изразът „тинтири-минтири“. Цистерското абатство на Тинтерн е едно от най-големите монашески руини на Уелс. Това е само втората цистерцианска фондация във Великобритания и първата в Уелс и е основана на 9 май 1131 г. от Уолтър де Клеър, господарят на Чепстоу. Скоро благодарение на даренията за земя в Гуент и Глоучестършир благоуспява и сградите се добавят и актуализират през всеки век до разпадането му през 1536 г. Отвън изглежда така:
Разхождайки се из коридорите има някаква тайнственост.
Влизайки се вътре добива съвсем други мащаби.
Доста впечатляващи при това! Времето подкрепяше пейзажа.
Разходихме се добре, отморихме малко от пътя и продължихме с разходката из Уелс. След няколко часа се настанихме и отидохме да разгледаме по крайбрежието или по-скоро на Океана – Атлантическия е тук, където имаше пътека, осеяна с безброй диви цветя.
Бяха навсякъде, по скалите също имаше приказни картини.
Пообиколихме и накрая уморени седнахме в едно крайбрежно кафе с голяма поляна за Дилън.
Беше добър избор, защото изкарахме три часа. Пийнах джин с тоник, хапнахме и ни обзе едно спокойствие, нямаш план, не гониш разписание, загледан в океана и лек бриз те гали, просто си почиваш, понякога ни трябва много малко…
Прибрахме се и почнахме да кроим планове за Скомер /Skomer island/. За тези, които бе знаят, там има колония от Тъпоклюни кайри/Puffins/, някой спомена около 31 Хил. Това са най-милите и сладки пиленца, освен това са много шарени и това те кара да ги обичаш още повече. Как изглеждате те?
Тъпоклюна кайра /Fratercula arctica/
Проблема е, че ден за ден няма еднакъв и не се знае дали ще има лодки до острова. Не можеш да си купил билети онлайн, също не може и предишен ден. Направихме план за действие и сметнахме, че aко има 50 човека преди нас и всеки купи по 4 билета за семейството си, ние просто горим. Хиляди километри напразно, няма начин! Отиваш сутринта, ние бяхме в 6.45 ч. и вече имаше хора. Оглеждахме се, океана изглеждаше спокоен, май щеше да ни допусне. В 7.45 пристигна персонала с видими усмивки и в 8 ч. ни казаха, че ще има лодки. Урааа! Касата започва работа в 8.30ч. и първата лодка е в 10ч. Престоят на острова е 5 часа, като има вариант и да останеш там, но какво правиш ако на другия ден няма лодка? Аз лично бих останала да пренощувам на острова няколко дни, но това остава за догодина 🙂 На опашката имаше и една жена, която я е страх от летящи птици, а какво прави там се запитахме ние? Те, Кайрите не летели, били сладки с цветни човки и малки крила. Следобеда започват в 14 ч. обратно. Взехме билети и спокойни и радостни се върнахме да закусим и пием капучино 🙂 Мисията беше наполовина изпълнена!
Тъпоклюна кайра /Fratercula arctica/
В по-близките хотели предлагаха услугата да вземат билети вместо теб, но в това остава чара, час от цялото преживяване. Имахме билети за 11 ч. и бяхме малко преди това, за да разгледаме магазина за сувенири. Имаше какво ли не с лика на шарените птички. Взех си няколко картички, като се надявах да направя поне толкова хубави снимки 🙂
Тъпоклюна кайра /Fratercula arctica/
Точно преди да се качим в лодката ни заваля 🙁 Беше за малко и след половин час наближавахме остров Скомер. Ах, нямам думи да опиша какво ни посрещна. Хиляди, много, ама много птици. Летяха навсякъде, почнаха да се виждат гнездата им по скалите. Чудиш се накъде да погледнеш?
Разтоварихме се и нямах търпение да тръгнем на разходка. Имаше малък инструктаж с картата на острова, какво може и не може да се прави. Най-интересното и нещо за което не бих се сетила е да не излизам от пътеката. Защо? Оказа се, че гнездата им са навсякъде и едно кривване от пътя може да доведе до разрушение на гнездо, а ако има вътре яйца? Те тепърва чакаха малки…
Тъпоклюна кайра /Fratercula arctica/
На тази снимка се вижда къде е, но някои оставаха незабележими.
И така децата тръгнаха на разходка, кой да снима, кой опознавателна 🙂
Продължихме с разходката и с ахкането. Диво и красиво, навсякъде килими от цветя. Не бях попадала скоро в толкова приказно местенце и как няма да е, като си го пазят като злато.
Уредено, само 250 човека на ден, с места за пикник, ограждения и всичко за което може да се сетиш. Така се пази тази дивотия!
И селфи за спомен.
Бях в приказка! Остров Скомер ме плени завинаги и определено ще се върна пак.
Имаше и много други птици, стотици при това.
Гагарка /Alca torda/
И любов
Малка черногърба чайка /Larus fuscus/
Стридояд /Haematopus ostralegus/
Придвижването между селцата става през доста тесен, мен ако питате еднопосочен път, където на места има уширение за разминаване. Едни високи зелени дувари и целите обрасли с диви цветя, няма такава красота:)
План максимум – изпълнен и си тръгнахме спокойни към Лондон. Имаше отбивки разбира се.
Замъкът Лафарн, който е“сред най-значимите замъци, останал в Уелс“
Ако трябва да опиша Уелс с една дума, то тя е “Цветно”! С удоволствие бих се върнала пак тук 🙂
До радост!
5е
