Странджа, магнетична планина с множество екопътеки, възможност за селски туризъм и уникална флора, дива и прекрасна. Кога? Разбира се през пролетта, когато природата се съживява и цялата енергия от обновяването на природата минава през теб 🙂 Лудостта ми към снимане на диви орхидеи продължаваше… В България се срещат над 70 вида диви орхидеи, повечето от тях са редки, застрашени и събирането им е забранено от закона.
Тръгване в петък след работа и отсядане в село Бръшлян. Тук съм идвала няколко пъти и все ми е като за първи 🙂 Отседнахме в къща за гости „Искрица“.
Името й е много на място, защото леля Сийка е „искрица живот“ в това далечно селце.
Починахме, полафихме си, пийнахме ракия домашно производство и си легнахме с надежда за цветни почивни дни.
Сутринта ни чакаше топла баница и след кафето поехме по план.
Още преди да паркираме и бяхме извадили апаратите. Разходката ни продължи по приятна пътечка, има много такива в Странджа, през дъбова гора и търсейки много рядка орхидея. Намерихме доста растения преди това и не след дълго я съзрях, голяма радост беше. Рейнхолдска пчелица /Ophrys reinholdii/, много рядка орхидея, като находищата на вида в Странджа са единствените за България. Приличаща на момиченце, с прекрасна рокля и различна окраска.
Накипрена и чакаща някой да се наслади на красотата й. Природата е голям художник! Изпаднали в еуфорично настроение, не обърнахме много внимание на двурогата пчелица. Този ден ни вървеше, цялата разходка беше орхидеена, цели 14 вида, както един приятел обича да казва „Родопите пасти да ядат“…
Още видове може да разгледате тук: https://www.facebook.com/petia.petkova.5832/media_set?set=a.10154373056165974.1073741891.724555973&type=3
Разхождайки се в планината се оглеждайте и може да им се насладите, като моля, не ги късайте, дивите растения увяхват много бързо и са създадени, за да красят природата. Събота се оказа пасторална! Попаднахме на полянка с маргаритки, поне аз си мислех така…оказа се подрумиче 🙂
Обичам ги тези срещи…
Беше обедно време и се отправихме към град Малко Търново. Седнахме в бистро „Горска ягода“ на центъра и се наслаждавахме на пролетното слънце. В града може да се видят историческият музей, църквата „Успение Богородично“ и др.
Починали и с нови сили се отправихме към Тракийско светилище Камъка. Една от скалите прилича на гъба и има провирало, през което се минава за здраве.
На друга скала са издълбани „соларни кръгове“, където се е посрещал Бога Слънце.
Спряхме и на вишката в м. Качул. Оттам гледката си заслужава!
Групата…
Следващата спирка е Петрова нива. Поръчахме си залез, но програмата се промени, разгледахме я все пак преди залез и природата ни се отблагодари с четири заека и еленче на връщане. След цял ден из Странджа си заслужихме почивката 🙂 Приятна компания около камината и добра храна, какво му трябва повече на човек?
Неделя сутрин и се сбогуваме с леля Сийка, като определено пак ще дойдем 🙂 Разходихме се из село Бръшлян.
Сгушени къщурки зад всеки ъгъл и тук там големи комплекси. Аз лично предпочитам къщите за гости, защото се докосваш до хората и бита им, има кой да ти направи домашна баница, да ти разкаже как участва във фолклорната група на селото. Така подпомагаш местното население, селският туризъм, силно препоръчвам!
Отправихме се към водопад Докузак, който носи името на реката, която го захранва и е приток на река Айдере от поречието на река Велека. Красив и с лесен достъп, има беседка за отдих и е само на километър от село Стоилово.
Имахме поръчка за червено анемоне и то се появи, по-скоро поляна от приказното растение. Бях в Рая:)
И за десерт Тракийско лале/Tulipa thracica/, Балкански ендемит разпространен по Южното черноморско крайбрежие. Отрицателно влияние му оказват брането на букети, изравянето на луковиците, утъпкването от летовници, курортното строителство.
Отскочихме и до морето. Там ни чакаше Римски дланокореник /Dactylorhiza romana/, но още не знаеше 🙂
Единствен стрък и беше голямо търсене, а като я намерихме голямо дупене. Ако не знаете как се снимат цветя може да видите в следващата снимка.
Трудно!
Странджанската зеленика /Rhododendron ponticum/ разбира се е задължителна.
Тя расте през месец май и всяка година се организира фестивал от местните. Тази година ще се проведе петнадесето издание на фестивала на зелениката, 12 и 13 май, гр. Малко Търново. Зелениката е реликтен растителен вид от епохата на Терциера, съхранил се на територията на Европа единствено в Странджа и Кавказ. Влизате в гората и сте в приказка…
Странджа е чудесна за разходка, велотуризъм, флора и/или гурме уикенд, общо взето каквото си поискате:) Посетете я!
До радост!
5е
