Е, оцеляхме! Как започна всичко? Един приятел – Боби, цяла година ни разказва как е ходил на курс по оцеляване и ние останахме с впечатлението, че много му е харесало. Дойде рожденият му ден и му взехме ваучер за подарък, с идеята да си избере друг модул. Никога няма да забравя физиономията му, когато го видя! След известно чудене стана ясно, че трябва да го придружим, а ние това и чакахме. Избрахме си модул „Широколистни гори“, който се проведе 31.03-01.04.2018 г., отганизирам от Дивландия https://www.facebook.com/divlandia/ с водач Момчил Цветанов.Каква е идеята? Отиваш там с приготвена раничка, като биваш проверен усърдно. Аз лично си носих шалте за сядане и бях лошо погледната и инструктирана да се остави в колата. Изключваш си телефона и се слага с кутия, която се опакова с тиксо и си го ползваш накрая 🙂 Носиш със себе си дрехи и храна, като Момчил ти дава спален чувал (да отбележа летен), а сме зима все още. Тръгваме ентусиазирани и по пътя ни се разясняват доста неща за видовете планини, срещаните в България, видове дървета, ветрила и още много, кой каквото може да си вземе 😉 Няма снимки по разбираеми причини.
Стигнахме до мястото на пребиваване и видяхме другите заслони, направени от курсисти преди нас. Изглеждаха доста добре, но как ще спим вътре, а и как ще ги направим? Последва инструктаж и започнахме… Наредихме тънки клечки, които посипахме с листа и отгоре сложихме найлон.
Младежите вдигнаха основите и постепенно започна да се вижда какво ще правим 🙂 От заслон за един стана за двама и накрая го направихме апартамент за трима 🙂 По-дебели дървета за покрив, отново найлон, листа, още клони. Беше доста забавно и полезно. Никога не съм си мислила, че може да си направиш къща с подръчни материали.
Имаше и висящи…
Довършихме квартирите, проверихме старите какво им липсва и ги направихме удобни за нощуване и дойде време на лекцията за маркировка. Бих казала доста важна информация или как една горска маркировка може да те спаси? Почна да се стъмнява и ред за огъня. Как се пали с флинт, какво използваш, носиш ли си калиев перманганат, а кора от бреза? Стана работата и почнаха веселите истории около огъня. Алкохолът беше забранен! Дойде време и за лягане, колкото и да не ни се искаше. Аз имах план за оцеляване! Влязох в чувала, обух си най-дебелите чорапи и след това си увих краката с шал, защото топлината идва от крайниците. Сложих си шапка и ръкавици и си заспах като пич.
На сутринта се очакваше дъжд и времето не ни изневери. Наспала се с дъждобран и желание за топла напитка тръгнахме надолу.
До колата бях вир-вода, това ми беше на мен оцеляването 🙂
Добре идея за подарък, но няма еко тоалетна!
До радост!
5е
