Имахме идея да се отбием в гр. Белене, за да пробваме укритие за снимане на птици. Точно си запазихме датите в хотел Престиж (едно от малкото места за настаняване там) за почивните дни и видях мой приятел от Травентурия, че е ходил на остров Персина. Аз дори не знаех, че е разрешено посещение там. Ако искате да се включите в някоя от пътешествията му с кауза на различни и интересни места, може да го направите тук:https://www.facebook.com/TraventuriaCauses
Дядо ми е бил затворен там няколко години и исках да отида, да видя какво е било, не знам какво си представях, май нищо, знаех, че ще е тъжно…
Дойдоха почивните дни и се отправихме към Дунава. Около 200 км., три часа се пътува и за да си уплътним времето се отбихме в град Никопол. Бях набелязала две църкви там, като за крепостта не остана време. Малко градче с накацали къщички и гледка към Дунава.
Тази гледка е от хълма над град Никопол, където е и Паметника на победата, издигнат в чест на 1300 руски и румънски войници, които са загубили живота си по време на освобождението на България през 1877 г.
Една от задължителните отбивки е средновековната църква „Св. св. Петър и Павел“. Тя се намира в центъра на града, местните я знаят „Манастирчето“. Има и лек наклон, не като в Пиза, разбира се 🙂
Църквата е паметник на културата от национално значение.
Следваща спирка – скалната църква „Свети Стефан“, която се намира в месността „Плавала“, до град Никопол.
https://goo.gl/maps/WyX4wTJ8MA9gdGK9A Оставяте колата в края на града и на 1 км е църквата.Има стръмна пътека до нея, като на места е доста загладена.
Изсечена във варовика, цялата бяла, направо да те е страх да я пипнеш, доста различна от скалните ни манастири.
По стените има останки от надписи и рисунки,
като е била действаща X-XI век и е била на двуетажна.
Не може без селфи 🙂
Разходката около Дунава си заслужава.
Пристигнахме в град Белене и започнаха плановете. От хотел „Престиж“ осигуряват укритие за снимане на пчелояди и кукумявки, правят отстъпка на отседналите там и наистина си е изживяване, насладете му се.
Поведението им може да видите тук: https://www.youtube.com/watch?v=P5F3Z1Jqdso
Може да се разходите из града и да разгледате Античната митница и Кастел Димум I. В антични времена тук римляните изграждат укрепен лагер с наименование Димум. Впоследствие лагерът се разраства до стабилна военна крепост и митница, разпростираща се на няколко декара, а дебелината на стената почти достига впечатляващите 3 метра.
Имахме уговорка за влизане на острова, но все пак имаше нотка на съмнение дали ще стане и вълнението беше голямо. Благодарение на Недялка Тончева от Туризъм Белене това се случи и ние бяхме повече от щастливи. Отваря се вратата и минаваш пеша по понтонния мост – мерки за безопасност.
Беше странно и различно, изчакахме ме я да мине с колата и се качихме, за да продължим пътешествието, като тя не спираше да показва и разказва. Видяхме част от сградите на действащия затвор, минахме покрай други изоставени стари сгради, имаше животни, оказа се, че затворниците могат и да работят, който иска разбира се, и така неусетно стигнахме до блатата, а там имаше птици, много птици и то все редки видове. Белоока потапница,
кафявоглава потапница, червеноврат гмурец,
белобуза рибарка,
все редки видове и много други. Качихме се на вишката и видяхме платформите за пеликани, многото свършена работа на Свилен Чешмеджиев от БДЗП и не само в района.
На картите може да видите влажните зони на природен парк ‘Персина“ и редките видове птици, мога да си остана тук с часове, но Втори обект ни чака.
Отскоро е намерено е разрешение за посещение до Втори обект на “Белене”. Концлагерът е създаде на 27 април 1949 г. с поверително постановление на Министерски съвет като трудово -възпитателно общежитие /ТВО/. Така се е поставило началото на най-големия лагер на политически противници на БКП по времето на комунизма.
Тази година се навършват 72 години от създаването му.
През него са минали хиляди – политици, индустриалци, полицаи, опозиционери и много други.
Благодарение на изложбата в памет на концлагера „Белене“ през 2015 г. става възможно да си представиш какво е било, какви са били затворниците, като голяма част от тях са останало неизвестни. Първите разказват, че една вечер са им завързали очите и са ги натоварили във влака и така дълго време не са знаели дори къде се намират. Твърди се, че са минали около 20 хиляди оттам. Разгледахме главната сграда, където най-вероятно е била администрация, защото има големи прозорци.
На една от снимките се виждат постройките, плетени от пръти и измазани от кал, покрити с папур, където са живяли между 350 и 500 затворника.
Карцерът е бил почти под земята с много влага и зимата е замръзвал, малко са се върнали оттам.
И двете страни на реалността. Хората отвън са виждали: „Да, човек звучи гордо!“,
а затворниците: „Ако врага не се предаде се унищожава“. Страшно е било.
Концлагерът „Белене“ официално е закрит през 1959 г., но в него продължават да бъдат държани въдворени по политически причини лица. През 1985 г. на мястото на някогашния Втори обект на „Белене“ са затворени около 500 български турци, арестувани за съпротивата срещу насилственото преимеуване, проведено от режима на БКП.
В момента се работи за създаване на мемориален комплекс, в памет на жертвите на лагера „Белене“. Ако искате да го подкрепите може да го направите тук: https://www.facebook.com/ostrovbelene
Цялото пътешествие до остров Персина стана възможно със съдействието на Недялка Тончева/info@danubewave.bg/ от Туризъм Белене/ DanubeWave.bg и беше много вълнуващо. Историята е хубаво да се знае и помни, силно препоръчвам!
До радост!
5е
