Приключи тази дълго чакана да дойде и след това бързо да свърши година 🙂 Тя се оказа различна, година на ценности. Всеки можа да провери своите, на близки и да си свери часовника с какви хора е заобиколен. „Бъди здрав“ доби едно друго значение, различно от пожелание за рожден ден. Всички се бореха за сигурност, илюзорна и в същото време така желана. Много хора останаха без работа и доходи, някои полудяха, други тепърва ще им се случи, въздуха се реже с нож, настанаха смутни времена. Възхищавам се на всички лекари, който бяха хвърлени на вълците и въпреки това устояха физически и психически. Комуникирайки си с тях всекидневно и потопена в това корона време, наистина се чудя как го правят, как въпреки изтощените погледи намират сили да идват на работа всеки ден. Въпреки многото си контакти, минах между капките, мои близки го изкараха леко и съм благодарна, че всички са живи и здрави. За мен 2020 г. беше прекрасна! Благодарна съм за всеки момент, емоция, трудност, осъзнаване и усмивка.
Как започна? Посрещнах с караконджулите новата година на хижа Славянка и ми се падна късмет: „Да обиколиш света!“ Това явно е бил за по-дълъг период от време и не съм го разчела правилно 🙂 Още на първи се отбихме в Разлог, там всяка година се провежда новогодишен кукерски фестивал „Старчевата“.
Традиционно откриваме годината с планина и този път беше връх Зекирица в Рила.
Имаше много, много сняг 🙂
А на мен ми се искаше да полетя 🙂
Следваща спирка Велинград, малко на СПА, нали е модерно 🙂 Минах и през Дорково да се разтъпча.
Бях отделила почивни дни и за учене,като най-накрая завърших семестриално, сега остава да си напиша и магистърската теза.
Имах големи планове за предстоящата година. Няколко самолетни билета, за топло, за студено, пак на топло и това само до април, да ама не:) Имам си и нов паспорт…за пътешествия.
Пътувах до Гърция работно и открих сезона на далечните пътешествията. Остана време и за разходки,
и за Акропола.
Един приятел ми написа: „Събирай слънце, че какво те чака…“.
Събрах багажа, с помощ от Канон техниката и след три дни успях да се измъкна далече на север – това ме държеше по време на първия лок даун. Още в самолета започнаха чудесата, видях за първи път „Брокенски призрак“.
Норвегия остана в сърцето ми и това е страна, в която бих се върнала отново. Времето беше толкова динамично, мечта за всеки фотограф.
В Сеня имаше толкова много сняг, като този от детството ми. Гумите на джипа ни имаха шипове, преживяването е маниакално хубаво. Едната вечер имах чувството, че вятъра ще вдигне къщата, не можеш да излезеш навън. А любимото тук ми беше обиколката на снегорина, идваше редовно почти накрая на света и обиколката му беше цяло представление, ще кача клипче в разказа ми за Норвегия. Там още в началото ни се показа северното сияние.
Както се научих вече, то не се гони, а идва само 🙂
И само му се наслаждаваш…
Следваше едно от най-фотогеничните за мен места, с много динамично време и разкошни пейзажи – Лофотен. Хубавото беше, че нямаше китайци, започваше да се усеща какво ни предстои. Хамной, най-старото рибарско селище в зашеметяващия архипелаг.
Любимият ми плаж Утаклейв и Драконовото око, там можех да ходя всеки ден, ако зависеше от мен 🙂
Плажът на любовта.
Пробвахме треска, много е добра. На доста места имаше дървени постройки с риба, много риба,
която се превръща в чироз.
Остана ни ден за Тромсьо,
разходихме се, купихме подаръци, и бяхме леко тъжни, че приключението е към края си, но с нови планове за пътешествия. Много мога да разказвам за Норвегия, наистина прекрасна страна, но ще се постарая скоро да кача всички снимки, особено тези зад кадър, невероятните клипчета и всичко, което успях да видя там в отделна публикация, за да може да й се насладите качествено.
Прибрах се в България заредена за месеци напред, поне така си мислех. Правих си сметката да летя и месец април, но се оказа без кръчмар. Наблегнах на България 🙂
Три дни след прибирането ми отидох на зимен фестивал на хижа Плевен. Школа по алпинизъм и катерене го организират вече няколко години и добре им се получава. Искаше ми се още сняг, а не мръсните улици из София. Разходих се до пещерата „Водните дупки“,
гората беше приказна,
видях ангел
и се снимах със звездни алпинисти 🙂
Тази година се озовах на много безизвестни места, зареждащи скали, впечатляващи каньони, определено има какво да се види из хубавата ни страна. Танята имаше рожден ден и отскочихме до Тръстеная, много лошо го играех шофьор, но си взех малиново вино за вкъщи.
Минзухарите бяха на дневен ред. Оливиеров минзухар /Crocus olivieri/
и Двуцветен минзухар /Crocus biflorus/.
Време беше за кокичета
и отскочихме до скално светилище
и връх Гарванов камък /1008 м./, Гребен планина.
Рая ставаше на цели 12 години
и си изкарахме чудесно в шоколадовата работилница.
Какво е ден рожден без шоколад?
Точно преди да ни затворят отскочихме до град Кула за Томасиниев минзухар /Crocus tommasinianus/ http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Crotomma.html?fbclid=IwAR2C4Wqg5n_Wl2P1Yt8nCq7neeREi82SJav-S9GCwGC3azKS1bUhUoMaDOQ
и Български ерантис /Eranthis bulgaricus/
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii,v)+2ab(iii,v)]. ЗБР. Балкански ендемит. http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Erabulga.html?fbclid=IwAR1tuKe-x_1tqu3kZJThITySmjys4SUxdPAoOV38dsvhsO4M1-0NOMS54BI
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii,v)+2ab(iii,v)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Групата 🙂
На 13 март магазините в София бяха празни, затова си напазарувахме от Монтана 🙂
След това се отправихме в противоположна посока до село Кулата за пролетки
и анемонета.
Следваха тайни бягства и радост да се докоснеш до природата. В този момент разбрах колко ценя свободата си!
Дните бяха дълги и времето минаваше така:
По време на изолация не издържах в София и избягах на село, където прекарах със семеството си почти месец, това не се беше случвало от ваканциите ми на младини 🙂 През тези дни свобода нямах нужда да отида някъде, защото бях постоянно навън. Когато се чувах с приятели от София усещах напрежението по телефона и си мислех каква щастливка съм, да си имам село. Мина Великден,
дойде Гергьовден, обиколих Сакар, видях диви животни, колкото не съм виждала през целия си живот,
открих южно лале в района.
Беше ред на божурите
и безкрайните сакарски пейзажи.
Ако не сте ходили на Палеокастро, силно препоръчвам.
Отскочих два пъти до Източни Родопи, все пак там нямаше КПП-та и направихме първите палатки за сезона. Първия ден обикаляхме по гръцката граница и получавах смс-и, че трябва да си направя тест за Ковид 19. Любе откри нов вид орхидея за българската флора – Ophrys hebes , поздравления за любознателността и упоритостта, с които прави всичко, като очаквам скоро още нови видове.
На следващия ден спахме на брега на река Арда, няма никой, само птичките ни напомняха за пролетта. Природата имаше нужда от тази глътка въздух.
Дойде месец май и обещаха да отворят областните градове, време беше да се прибирам вкъщи.
Първата разходка беше по идея на Танята – каньона на река Ръчене.
За мен това беше най-впечатляващото откритие за 2020 г.
Тръгнах без очаквания и бях впечатлена! Не знаех, че съществува такова чудо в България и недоумявах, защото не се прави нищо за популяризирането му. Намерихме и църквата, но за съжаление беше превърната в обор…
Събрахме се 🙂
На връщане минахме и през карстов извор „Златна Панега“
Прибирайки се към София в растенията на България някой беше качил розов божур, недовършена задача от миналата година. В неделя сутринта се запътихме към Конявска планина и след лутане намерихме един стрък в идеален цъфтеж.
Последва Урумово лале на Голо бърдо.
Имахме идея за дългошпореста теменуга в Славянка, едно от критично застрашените растения в България. Минахме през въпросното Хамбар дере за което се говори, че имало мечки, за тях не знам, но впечатляваща лавина е миналата през гората зимата. Теменугата ще я помня вечно, защото още в началото, започвайки да я снимам се отчупи парче скала и аз с апарат в другата ръка, полетях надолу. Благодарна съм на Жоро, че ме хвана и се разминах само с една цицина и леко неразположение на крака. Все пак се съвзех и направих няколко снимки 🙂
Мониторирахме шахматовидната ведрица http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Frimelea.html, това си ни стана навик.
Тази година имах желание да снимам повече влечуги и за 24 май се запътихме към морето. Първа спирка улица Консервна.
Нямаше никой, разкош!
Природата миришеше на любов.
Разходихме се из дивата Странджа и само една пепелянка го игра фотомодел.
Имахме късмет и снимах Винчелистен лопен http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Verbugul.html, за мен лично най-красивия от групата.
Стрелушката се оказа срамежлива, ще се идва пак 🙂
Беше ред да навестя една от любимите ми орхидеи.
Беше си там и в идеален цъфтеж.
Доста нови видове и местообитания отбелязох през годината. Разходихме се за Гигантски живовляк, лично за мен много нефотогеничен,
добре че наблизо имаше и Сибирска перуника /Iris sibirica/ за разкош
и приятна компания 🙂
Отново Родопи, тази година ми бяха на дневен ред. Показа ни се дълго мечтаната скалолазка:
Една коза се беше качила на безумно място, нищо ново.
Триградското ждрело,
пантофката
и малко дъжд.
Имаше и вкусни череши 🙂
Откритието в района беше село Гьоврен. Сгушенона високото селце с прекрасна гледка и панорами.
Разходихме се из селцата и навсякъде бяха картофи, боб и работа, родопското ежедневие.
Обиколихме доста места, но така желаното шпицели не се показа. Ден по-късно беше намерено от любител, много близо до последното докладвано местоположение и ние нямахме голям избор, сега или утре;) Беше работен ден и прогноза за много дъжд, по-гадно май нямаше как да е. Организирахме се и тръгнахме рано сутрин, като се надявахме да ни се размине. Минахме по доста приятна екопътека,
поне беше, докато не заваля.
Снимахме доста, но в един момент дъжда ни принуди да си ходим. Имахме проблем и то голям, чакаше ни един час до колата по мокри камъни и с грамотевици, накрая заваля градушка и всичко се нареди като за последно. Стигнахме мокри като кокошки до колата, но бяхме щастливи. Това беше от онези специални пътувания…
Едно от онези изживявания, които се помнят вечно.
Винаги съм казвала, внимавай какво си пожелаваш. Ние отново бяхме на морето и беше време Вселената да се усмихне на постоянството ни. Първите дни греда, една рядка пеперуда и толкоз – Lycaena ottomana.
Точно се бяхме отказали и най-рядката змия в България ни се показа – Черноврата стрелушка.http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Plcollar.html
Когато човек иска нещо и е постоянен, нещата му се получават. Огромни благодарности на Любе за всички хванати влечуги и още куп чудеса.
И понеже всичко беше затворено сутрините минаваха така 🙂
Отскочихме и до Бегликташ.
Стана време за орхидеи и около София 🙂 Белите форми са ми любими и се появи Кълбеста траунщайнера /Traunsteinera globosa/.http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Traglobo.html
Опитвах се да снимам на черен фон, че нали е модерно и взе, че се получи. Ето я и бледата форма.
И Гъстоцветна гимнадения /Gymnadenia densiflora/.
Половината година минаваше в търсене на точния момент за дадено растение, мислех, че с годините ще стане по-добре, напротив, положението се влошава 🙂 За един ден до Страшното езеро, поредна година без кадър, ще стане, трябва търпение и постоянство. Точно преди Еньовден снимах Червено омайниче /Geum coccineum/.
Следваше Пършевица, един приятел си мисли, че имам самолет, един ден на Страшното, следващия на Кобилини стени.
И вятър в косите …
Да се не забравяме планинския крем
и черния аполон.
Време беше за язовири, изгреви, от онези хубавите и мястото се нареди само.
Местност Чатъма е райско място,
каяци,
колела, гледки, каквото иска човек. От местата с детайлите,
където изгревите са розови
и запомнящи се!
На прибиране минахме и през пещера Лепеница.
Тази година посетих доста пещери и всичките си имат своя чар, различно изживяване.
Традицията повелява – Иракли! Има и такива дни…
Задължителна е ледостудената мента
и домашно приготвените питки.
Тази година наблюдавахме и млечен път.
Кога порастна Иван и аз не разбрах, а е пред очите ми 🙂 Имаше парти и то какво.
Добра идея да разнообразите живота на детето си, неговите приятели и своя.
Конна база „Войнеговци“ е подходяща за всичко това. Ще се качат на кончета, ще галят магаре, пони, имат си и овца, може да скачат на въже, състезание с чували и каквото ви хрумне. А вие просто се наслаждавате на дивотията близо до София.
Марин Куртев пусна събитие за почистването на Арда и ние нали сме ентусиастки, решихме да се включим, просто ни врътна с дните, направи го неделя-понеделник и изтървахме партито.
Тази година имаше по-малко боклуци или заради пандемията, или защото се прави всяка година. Но, където има пикник, има и мръсотия 🙁 Не знам защо е толкова трудно да се съберат нещата в торби до колата и да се изхвърлят на тръгване. Толкова ли е сложно?
Намерихме доста чудеса, ето и част от интересните:
Арда ни примамваше цял ден и накрая не издържахме 🙂
Добра среща 🙂
и извънземни.
Кометата NEOWISE стана хит и аз да не пропусна.
Отново до Родопите, този път за пеперуди.
Дойде ред на една от любимите ми отбивки! Ще снимаме кози, добре. Кога? Лятото, и така всяка година, но беше време. Спретнахме се за ден и на разходка в Пирин за нови спомени и снимки. Те пък „козите“ нас чакали и като започнаха едни пози, няма отърване.
Ходим си ние и една срещу нас, не мога да я снимам, защото съм с дългото и се опитвам да сложа нещо широко и докато се наканя отиде да пасе някъде си. Имаше много, ама наистина много. Някои ни доближиха,
други бяха доста страхливи, но накрая и селфи си направихме с една безстрашна 🙂
Време беше да си ходим, защото имахме челници, но поне в началото да имаме малко светлина.
Отбихме се и за еделвайс, не може без него! http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Leoalpin.html
И как се снима той?
Имах половин ден на разположение и ми се снимаше Аполон. Любе: „Знам един много близо и е около час ходене“, е не беше час…Важното е слуката и емоцията по тази толкова дълго чакана пеперуда.
Дойде ред и за моята отпуска. Тъй като няма от какво да си почивам, обикновено си правя амбициозна програма за всички дни, да не пропусна нещо. И понеже тази година Родопите бяха мой втори дом, отделих една седмица от отпуската си за тях, за малко известни за мен места. Започнах мокро,
но късметлийско
и пеперудено.
Имаше и орхидеи.
Следваща спирка село Смилян, бях обикаляла там преди време, но много неща ми се губеха. Планирах да остана три дни и да видя всичко, но се оказаха крайно недостатъчни. Но пък затова мога да се върна пак, хубави хора, вкусна храна, природа.
Първата ми спирка е в село Могилица,
читалището,
там Анелия Малинова прави чудеса с децата.
Задължителна спирка е пещера Надарска, по пътя към село Кремене, на 15 км. от село Могилица.
Гледката от входа на пещерата.
Следващата спирка е водната пещера Голубовица. Различно изживяване, силно препоръчвам.
Точно над пещерата има Via ferrata „Гарга Дере“ и тя е от задължителните.
Следва тролей до изходна точка и отивате от другата страна да се пуснете на люлката
от крепостта на село Кошница. След дозата адреналин продължавам нагоре, за да разгледам крепостта и да се насладя на гледката от високо.
Това беше за първия ден, май прекалих 🙂 Прибрах се изтощена, но амбицирана за утре. Много неща останаха в списъка, ще видя как да ги наместя.
Сутринта, пиейки си кафето правех план. Имах уговорка за обяд и трябваше да уплътня времето. Най-подходящи бяха Изворите на река Арда. В село Горна Арда, където е изходката точка за тях
се намира и голямата вилицата.
Следваше пещера Типицето. Тя е била праисторическо убежище на хора и пещерни мечки.
След нея гледката от новата панорамна площадка над село Могилица, още преди да я открият.
И понеже имаше още малко време от деня – за финал каньонинг.
Останаха още няколко неща, но тях ще ги видя навръщане.
Беше ред на Рудозем и Мадан. В този край не бях ходила никога.
Мъгливо утро над Мадан.
Кристална зала “Радопски кристал”, гр. Мадан.
Следваше Крепост Кечи кая (Козник).
Имаше и такива залези.
Интересно в района е й скалното образувание Конска глава – Лещак.
Прибирайки се към Смилян се отбих в музея на смилянския фасул. Тук е най-голямото пано от боб с което ще се кандидатства за рекордите на “Гинес”. Идеята е да се направи от най-много уникални посетители, до момента са минали 21 600 хил. Отделете му време, всеки посетител залепя свое бобче.
Минах и през Агушеви конаци в село Могилица.
И за финал пещера “Ухловица”.
Трябваше ми почивка и язовир Широка поляна беше плануван за финал.
Имах късмет и на изгрев слънце един добър човек ме вкара с каяка си в язовира.
Какво повече може да искам?
И да, направих няколко снимки 🙂
Времето рязко се развали и се прибрах вкъщи ден по-рано. Но нас дъжд не ни плаши и с Танята си спретнахме еднодневка раходка до Мътеница, там нямаше да вали много 😉
На път към него се минава през едно различно село – Старо Железаре.
И понеже времето се оправи, пътувайки се отбихме и до ботаническа градина „Борика“.
Поработих малко и дойде време за втората седмица от отпуската. Този път бях решила, че ще си почивам, поне така си мислех 🙂
Първа спирка – Бургас и така любимото ми Атанасовско езеро.
Имаше картини,
и солянка,
и Фльор де сел.
Отдавна ми се ходеше до остров „Света Анастасия“ и му беше ред. Хращаш си корабче от пристанището в Бургас и си там.
Имахме половин ден и видях и Акве Калиде – Термополис.
Минах и през защитена местност „Пода“ и се запознах с местното манекенче.
Следваше почивка,
джет
и коктейли! Оазис е приятно място да отдъхнеш.
Издържах няколко дни без да мърдам и да ви кажа, не си е работа – отивам си на село! Много обичам да ходя по това време на годината, има от всичко.
И за зимнина има.
Там може да отидеш и на „Бали“
И понеже тази година не беше за ходене на море, аз отидох няколко пъти 🙂 Беше време да закрия сезона подобаващо в „Свети Тома“, Созопол.
Септември ми е любимо да пътувам, а има и почивни дни. Планувала бях Родопската триада, защото я бях виждала на части. Запътихме се още петък вечер и леко се отбихме до Чудните мостове.
Аз с моята география бях с грешен план, но го осъзнах късно вечерта. Основен проблем беше, че наближава Кръстовден и нямаше никакви места за спане в района. В крайна сметка включихме нещо ново и ни се получи. Връх Свобода, в близост до село Давидково беше първата ни спирка. Имаш да изкачиш едни 604 стъпала и си там, а гледката си заслужава.
Продължихме с Кръстова гора, всички се готвеха за празника,
там беше пътя и за Караджов камък.
И за финал Белинташ.
И Родопите са в краката ти.
Добре ни се получи разходката, а най-вече случайно намереното за втората вечер място за нощувка – къща за гости Кабата. Храната е добра, а мекиците са гигантски.
Време беше за планина! Нормалните хора ходят първо и после на басейн, ние все сме наобратно.
Имаше и планина! Първо да се раздвижим до Муратов връх,
минавайки през Муратово езеро.
Основната ни задача беше връх Вихрен през Джамджиев ръб на следващия ден. Много снимки съм гледала и все страшно изглеждаха. Тръгнахме по пътеката и все още се чудех дали ще стане? Виждах хората, като точки, дали ще пробвам? Танята не ме остави на мира, но съм й благодарна,
защото много, много ми хареса.
Най-хубавият маршрут за изкачване на връх Вихрен.
Любувахме се на планински мак
и на красивото мраморно било.
Тръгнахме да се прибираме и решихме да минем през Белица, да видим мечките. Табели на пътя за планински увеселителен парк с колички ни отклони.
Рожден ден на курса, ще се включа. Къде? Бабинци, изглежда много добре 🙂
Прибирайки се в София имах изненада, подарък от Виваком, защото моя снимка е част от календара им за 2021 г. Голяма радост, сега остава да се науча да работя с него 🙂
Ден свободен и връх Богдан /1604 м./. Трябваше да пробвам новата камера.
Разходете се и до връх Шилигарка /1577 м./, панорамен е.
Имахме сметки за уреждане с една врабчова кукумявка и дойде време и за нея.
Влюбена съм в тази птичка.
Следва разходка до Коматинските скали.
Дойде време и за последно цъфтящата орхидея за годината в България – Есенен спиралник /Spiranthes spiralis/.
И есенна циклама /Cyclamen hederifolium/.
Дойде и рожденият ми ден! Много ми е хубаво през октомври, цял месец празници 🙂 Подаръци много, разтапящи пожелания, изненади и още, и още…
Беше ми останал връх Ком, но този в Родопите и си спретнахме поредното ходене в района. Отседнахме при Силва в село Смилян, къща за гости Кичукови, препоръчвам с две ръце, особено храната 🙂
Обиколихме в района,
качихме се на Ком, като панорамната гледка е преди това,
аз попълних липсите, вече мога да го играя гид в района 🙂
Надявах се на есен, но закъсняваше.
Случайно ни се пресякаха пътищата с Галя Георгиева и започнаха да ни се получават нещата. Покани ме на хижа Амбарица, а като чуя името й, веднага се сещам за мекиците на Ема и розовия изгрев. За втори път ходя и все е така хубаво. Оставихме колите на Сопот и първа спирка връх Амбарица.
Качихме се и до връх Голям Купен.
На другата сутрин отново имаше от онова хубавото розово.
На връщане минахме напряко през хижа Васил Левски и всичко беше точно. Днес нямаше + 1000 м., но пък слизането беше дълго…
Стигнахме и до Костенски водопад
(едно от любимите места на Иван Вазов)
и за разкош Скаловитски водопад.
Есента беше тук!
До Червената шапчица за бургери 🙂
Беше вече есен и Пасарел но зовеше, всеки си има негови пътеки
и любими местенца.
Редовен маршрут ми е Петрич – Гоце Делчев или обратно, сега там беше жълто.
Галя ме покани на хижа Конгур,
не ми отне много време за размисъл, защото там правят много добър крем-карамел. Общо взето аз класифицирам хижите по храна, чистота и нормални хижари 🙂 Беше сезонът на кестените и пътеките бяха осеяни с тях.
Качихме се на връх Конгур /1951 м./, Беласица
Там имаше представление в наша чест и ние бяхме на първи ред.
Не ми се тръгваше!
На следващия ден слязохме и отметнахме и Лешнишки водопад, близо до хижа Беласица.
За първи път в района видях Корков дъб – от кората му се прави корк.
И поздрав от есенен Сакар
и Черните скали.
Бях си купила книгата „Планините в България“ на Иван Панкев и имаше малко известни връхчета за отмятане. Така стана и с връх Било /1737 м./, Кървав камък.
Зимата напомняше за себе си.
Всичко беше в чудни форми.
Групата!
Остана ни една неделя и забегнахме на север, до малко известната местност „Сопово“ на р. Ботуня, село Стояново.
Близо е и Голямата ниша край село Ботуня и проврялото се през нея дърво.
Прекрасната изложба „Градина на духовността“, все още може да я видите.
Още едно отметнато връхче – Голям Дебелец /1415 м./, Верила.
Тази година се озовавам на безкрайно красиви и зареждащи места 🙏❤️
Природни скални образувания – Скумсале.
Друго си е на трон в царската година!
И скален мегалитен комплекс „Кулата“, Стрелча.
Хижа Иванина поляна ❤️ задължително да се посети!
И да се пробва зеленото сирене в село Черни Вит.
Имаме традиция всеки декември да се качваме до хижа Чакър войвода и тази година не пропуснахме.
И понеже по Коледа стават чудеса – Царски орел
и благородни елени за разкош.
И за десерт – Връх Ореляк /2099 м./
и от крепост на светилище, на следващата скала и така цял ден 🙂
Момина кула,
Митровица,
Сватбата
Наистина силна година! Обединявайки снимките се чудех как съм оцеляла въобще:) Два пъти в чужбина, много нови места из България – каньони, светилища, пещери, върхове, минерални извори, море. Нов вид орхидея за флората на България, намерена отново след десет години друг вид, балкански ендемити, пеперуди, влечуги, диви животни, птици, от всичко по много, 40 к. км и безброй усмивки. Пожелавам си през 2021 г. да имам повече светлина, сладки мигове за душата, стойностни приятели, да бъда здрава и по-добра!
П.С. Няма да откажа нова техника, посещение на северна страна и някой жираф 🙂 Както ми го нареди отгоре!
До радост!
5е
