Какво ще правим почивните дни? „Все нещо ще измислим“. Сега е кафяво и не става за снимки – добре, ще обикаляме района и превземаме нови връхчета. Танята се беше спряла на Трънския край, в който има доста, малко известни неща, на една ръка разстояние.
Тръгнахме към 8 ч. от София и за час бяхме там. Достигайки село Насалевци се оглеждате за табела вдясно и стигате до църквата….Открито ви посреща вековен зимен дъб на над 600 години, спечелил приза дърво на годината за 2017 г.
Прегръдка за спомен 
Бяхме погледнали картата, защото района ни беше нов, но не ни се наложи да я ползваме Трънското туристически дружество https://www.facebook.com/tourismtransko/ се бяха постарали и маркирали много добре. Не бях ходила в България по толкова прецизно маркирана пътека. Когато човек има желание, намира начин!
Качването до върха е около 2-2.30 ч., като започва с широколистна гора, за съжаление не беше останало нищо от нея, предвид сезона и преминаваща в иглолистен пояс.
Минава се покрай фургон, пригоден за сбирки, с печка на дърва, т.е. ще оцелеете при нужда!
По пътя има маса за отдих, направо си е банкетна маса, ако питате мен След това извор, където клокочи вода по това време на годината, трон на който може да се снимате и накрая остава малко баир и връх
Денивелацията е +600 м. за деня, приятна дестинация за раздвижване и нищо правене. Връх Щърби камик – 1478 м. ни посрещна,
откривайки разкошна панорама.
Инвестирахме час в снимки, хапнахме, починахме, селфи за спомен и обратно надолу, слизането е около 1.3 ч.
Пристигайки при колата видяхме едно мило семейство с децата си и куче – вълкодав
, голямо колкото ръката ми:) Имаше и още нещо… товарна количка, ама от онези, от едно време, където сме се возили и обикаляли селото, нищо че имаше следи от краварника. И викам на Танята “ Хайде да ме повозиш” и тя: “Еее, и аз исках – изпревари ме Качих се аз нахилена, като очаквах да си направим снимка, тя обаче реши да ме повози наистина и стана тя каквато стана… леко притеснение отдясно при сядане
Натоварихме се на колата и тръгнахме към съседното село – Рани луг, където имаше друго вековно дърво – Цер, на повече от 300 години, което участваше в конкурса дърво на годината за 2018 г. Дървото се намира, като стигнете до центъра и след това завивате вляво и карате покрай вилите, докато го видите отляво, точно до параклис Св. Никола.
Минава се покрай една вила с огромна градина със зайци. Луг означава светлина и името на селото означава” Ранна светлина”
Доволни и доста гладни потеглихме към вкъщи, като имаше план за Парамунско ханче. Речено-сторено. Тук освен храна може да си вземеш и зимнина за вкъщи и да се сдобиеш с някой нов пътеводител. И за финал…
Ако мога да обобщя – един прекрасен ноемврийски ден, детски връх, нищо правене/това го обожавам/, вековни дървета, спомен от детството, вкусна храна и добра компания. Какво му трябва повече повече на човек?
До радост!
5е
