Единственият съществуващ солник в България се намира на територията на Атанасовско езеро. Едно е безспорно – езерото на безкрайните цветове.
Солта – някога по-скъпа и от златото?
Какво си представяш първо, когато чуеш думата „сол“ ? Вкус, цвят, подправка, натриев хлорид, бяло злато?
Злато? Древна, ревниво пазена тайна на производството на морска сол, убийствен труд и благоволението на стихиите са правили солта един от най-скъпите продукти в стария свят.
А знаеш ли как солта идва до теб? Какъв е пътят, който изминава кристалчето сол от морската вода до твоята трапеза?
Този цвят?
Ръчната работа е в основата на добива на сол – от подготовката на басейните за новия сезон, осигуряване на движението на солените води в солниците, ремонт на земните диги и дървените валове, разделящи езерото на отделни басейни с различна соленост на водата.
Но в първия момент си стъписан – не си си представял езеро по този начин. Разделено е на множество басейни (повече от 180) с различни геометрични форми. През тях водата преминава последователно, за да се изпари и концентрира.
В отделните басейни водата има различна соленост.
Колкото по-солена е водата, толкова по-наситено червен цвят има. Това се дължи на едноклетъчно червено водoрасло (Dunaliella salina), единственият организъм, способен да оцелее в тези ужасяващи условия.
В един момент водата е достатъчно концентрирана, за да може да се зародят първите солени кристали. Това става под въздействието на нейното движение между басейните, слънцето и вятъра и може би с малко магия.
Чували ли сте за професия солничар? Една древна и тежка професия.
Соленият слой, дебел едва 5-6 см. се изгребва ръчно със солничарски лопати. Това е най-тежката работа по време на солопроизводството. Единствената модернизация, по която днешния солодобив се различава от древния е, че ръчните колички, с които са извозвали солта сега са заменени от хидротранспорт и гумени ленти.
Колко труд се крие зад добиването на солта? Няколко месеца далеч от семейството в примитивни условия.
Събирането на тънкия слой кристализирала сол, до майсторското й оформяне на огромни купи – бохори.
А виждали ли сте бохор? За някои това е купа със сол, но това не се прави толкова просто. Има идеални ъгли и в различни атмосферни условия си остава цяла, не се губи сол.
Солта се транспортира се с дървени вагончета на теснолинейка, смила се и така достига до крайния потребител.
Разхождайки се, погледът ми беше привлечен от нещо приказно. Различни нюанси, започващи от розово и стигащи до червено. Ахнах…какво е това? Горният контрастен слой се оказа Fleur de sel – „Цвете на солта“.
Най- скъпата морска сол в света. Събира се ръчно и има неповторим мек и деликатен вкус. Тя е най-ценната като качества и вкус сол, обирана от повърхността на солниците – натурална, необработена и без добавени елементи.
Солничарството се запазва само благодарение на старите майстори, пазещи тайните и тънкостите в занаята, където все още се използват техники, запазени и предавани през поколения. Езерото е едно от последните места у нас, където се пази традицията на старите солничари.
Как си почиват след цял ден на крак и пек? С усмивки!
Минете покрай Атанасовско езеро и се насладете на тази красота. Това може да се случи през края на август и септември. Тук се намира и най-голямото находище на лечебна кал в България, което се използва за оздравителни процедури.
Повече за лагуната може да разберете тук:
http://saltoflife.biodiversity.bg/bg/Lagunata_Atanasovsko_ezero-c137
И разбира се да посетите музея на солта.
http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100233503/muzeyat-na-solta-v-pomorie
Красива е Родината ни и съм горда с такива запазени от Бога кътчета, никому неизвестни, но приказно красиви.
До радост!
5е
