Какво ще правим почивните дни? „Все нещо ще измислим“. Сега е кафяво и не става за снимки – добре, ще обикаляме района и превземаме нови връхчета. Танята се беше спряла на Трънския край, в който има доста, малко известни неща, на една ръка разстояние.
Тръгнахме към 8 ч. от София и за час бяхме там. Достигайки село Насалевци се оглеждате за табела вдясно и стигате до църквата….Открито ви посреща вековен зимен дъб на над 600 години, спечелил приза дърво на годината за 2017 г.
Прегръдка за спомен 🙂
Бяхме погледнали картата, защото района ни беше нов, но не ни се наложи да я ползваме 🙂 Трънското туристически дружество https://www.facebook.com/tourismtransko/ се бяха постарали и маркирали много добре. Не бях ходила в България по толкова прецизно маркирана пътека. Когато човек има желание, намира начин!
Качването до върха е около 2-2.30 ч., като започва с широколистна гора, за съжаление не беше останало нищо от нея, предвид сезона и преминаваща в иглолистен пояс.
Минава се покрай фургон, пригоден за сбирки, с печка на дърва, т.е. ще оцелеете при нужда!
По пътя има маса за отдих, направо си е банкетна маса, ако питате мен 🙂 След това извор, където клокочи вода по това време на годината, трон на който може да се снимате и накрая остава малко баир и връх 🙂
Денивелацията е +600 м. за деня, приятна дестинация за раздвижване и нищо правене. Връх Щърби камик – 1478 м. ни посрещна,
откривайки разкошна панорама.
Инвестирахме час в снимки, хапнахме, починахме, селфи за спомен и обратно надолу, слизането е около 1.3 ч.
Пристигайки при колата видяхме едно мило семейство с децата си и куче – вълкодав😀, голямо колкото ръката ми:) Имаше и още нещо… товарна количка, ама от онези, от едно време, където сме се возили и обикаляли селото, нищо че имаше следи от краварника. И викам на Танята “ Хайде да ме повозиш” и тя: “Еее, и аз исках – изпревари ме 🙂 Качих се аз нахилена, като очаквах да си направим снимка, тя обаче реши да ме повози наистина и стана тя каквато стана… леко притеснение отдясно при сядане 🙂
Натоварихме се на колата и тръгнахме към съседното село – Рани луг, където имаше друго вековно дърво – Цер, на повече от 300 години, което участваше в конкурса дърво на годината за 2018 г. Дървото се намира, като стигнете до центъра и след това завивате вляво и карате покрай вилите, докато го видите отляво, точно до параклис Св. Никола.
Минава се покрай една вила с огромна градина със зайци. Луг означава светлина и името на селото означава” Ранна светлина”
Доволни и доста гладни потеглихме към вкъщи, като имаше план за Парамунско ханче. Речено-сторено. Тук освен храна може да си вземеш и зимнина за вкъщи и да се сдобиеш с някой нов пътеводител. И за финал…
Ако мога да обобщя – един прекрасен ноемврийски ден, детски връх, нищо правене/това го обожавам/, вековни дървета, спомен от детството, вкусна храна и добра компания. Какво му трябва повече повече на човек?
До радост!
5е
