Всяка година се прави почетно изкачване с децата на най-високите върхове в България. Беше ред на Родопите и връх Перелик. Да, знаем за военното поделение, но нали все пак е връх, при това най-високия в района 🙂 Голяма компания-около 20 човеци, от които поне седем деца, нямаше начин да скучаем.
Имахме запазени места за хижа Перелик и в петък след работа дим да ни няма към Родопите. Пътьом се отбихме, или казано по друг начин се фото – отнесохме.
Тръгнахме по къси панталони
и над 30 градуса в София и пристигнахме на цели 16 градуса,
първо пробвах с шал, но се наложи да си сложа якето 😉 Хубаво е да избягаш от жегата, а какъв по-приятен начин от планината.
Още с влизането в хижата ми грабна вниманието надпис :“Остави така, както искаш да намериш“ – просто и ясно.
Хижа Перелик разполага с 25 места за нощуване през зимата – 15 на нарове, 10 на легла. Около нея има построени две бунгала с по 5 места за настаняване, които се използват само през лятото, с което общо местата за настаняване стават 35. Разполага още с туристическа кухня, водоснабдена е и електрифицирана. Хижарите Теди и Янко ни посрещнаха повече от чудесно. Обичам да тръгна на накъде без очаквания и да остана приятно изненадана.
Събудих се преди алармата, в планината се наспиваш бързо. Кафета, закуска, ах, закуската…Миленка беше поръчала пататник и погача от Смолян и нещата излязоха извън контрол 🙂 Единственото ни спокойствие бе, че ще ходим след това.
Върхът е на час път по магистрала, или казано иначе – може и с кола до някъде 🙂 Не е хубаво да се пропускат боровинките!
Недалеч от хижата, се намира обширната поляна Чурика разпростряла се на самото планинско било. Там е изграден параклис „Св. Св. Кирик и Юлита“.
Пътят минава покрай чешма, където може да си налеете вода и да отдъхнете, но ние бяхме тръгнали току-що.
„Къщата на мечките“ – доста впечатляваща постройка.
https://www.dnevnik.bg/na_put/2014/10/07/2391860_fotogaleriia_na_gosti_v_kushtata_na_mechkite/
Голям Перелик (2191 м.) е най-високият връх в Родопите.Стигнахме до поделението с много красноречива табела. „Внимание! Охраняем военен обект! Преминаването забранено!ПОСЛЕДСТВИЯТА СА ЗА ВАША СМЕТКА!“ Как да не им повярва човек?
Направихме си обща снимка,
разгледахме наоколо, аз лично от високо,
мислех и да се повозя, но го оставих за друг път.
Продължихме към връх Орфей, наричан още връх Широколъшки снежник. Направихме го за около 3 часа с мотането, като пътят ни беше осеян с разкошни панорами.
Детската група 🙂
Планината ни обича!
Почивка на върха и снимки за спомен / връх Орфей, 2188 м. /
и обратно към хижата. Денят ни беше изпълнен с добро настроение, смях, боровинки и какво ли още не 🙂 Природата ни дава много. А ние как й отвръщаме?
Уж беше лека разходка, а си ходихме цял ден 🙂 Стигнахме хижата в ранния следобед и време беше за бира и още нещо. Черешката на тортата беше банята, грижливо запалена и очакваща прашните ни тела. Препоръчам хижа Перелик с две ръце!
До радост!
5е
НАЗАД КЪМ
Плитвичките езера - извънземно синьо
СЛЕДВАЩ
Сол
2 Comments
Много красиви гледки има на пътеката към върха, както и на самия връх!
Определено си заслужават!
