Моменти 2017 г. :)

За идващата 2017 г. си пожелах да бъде здрава и спокойна, тя обаче се оказа всичко друго, но не и спокойна 😉 За щастие нямах нищо против да я карам на бързи обороти:)

И започна…

Още на 02 януари си спретнахме една разходка в планината и се качихме до хижа Физкултурник. Стопаните бяха махмурлии и отказаха чай, което ни накара да се поразмърдаме. И така на шега решихме да качим съседното връхче /връх Голям купен, 1927 м,/, което изглеждаше на пет минути отстояние 🙂 Проблемите бяха клека, камъните и доста сняг по тях. На слизане се молех да не се потрошим, не успяхме и с доволни физиономии се прибрахме кой откъде е.

Още на следващия ден видяхме събитие за предстоящия Йордановден и се зароди план номер две за 2017 г. 🙂 Както може да се досетите, нямаше никакви свободни места. Времето беше лошо и варианта да тръгнем посред нощ не ми се струваше добър. Танята /главен мой участник във всички лудости/ се обади на приятел и той предложи ключ за къщата на баба му. Събрахме се една готина група и потеглихме. Снегът ставаше все повече. В Калофер ни посрещна празнична обстановка. Намерихме „квартирата“ и решихме да поразгледаме къде ще се състои хвърлянето на кръста. За наше изненада в един канал, където нивото на водата беше да си измиеш краката, малко по-късно бяха направили бент и водата почна да се покачва. Поразгледахме и следваща стъпка беше намирането на прилична кръчма…в повечето малки населени места те обикновено се намират на центъра. Влязохме и за късмет имаше все още маси. Скоро се събра солидна маса медии, видни личности и загряващи младежи за сутринта. Хапнахме, пийнахме и тръгнахме да снимаме снежен Калофер. Прибирайки се пийнахме, пийнахме и мълчано вино. Възхищавах се на хората, които цяла вечер ще са навън и ще чакат хорото. Имаше и тръгнали от София, Пловдив и други населени места. Нещо не се разбрахме за часа на ставане и отидохме на мостчето към 6 ч., където имаше около 40 фотографа и не можеше да минеш, като ли да снимаш. Намерихме познати и се залепихме за тях – буквално. Почна да се развиделява и чудото започна. Силно препоръчвам да се види този ритуал, като отбелязвам, че е доста по-различно от скачането за кръста на повечето места. Въоръжете се с търпение, защото лудницата е голяма. Ако искате да сте здрав и кален може да се включите след като официалното хорото приключи, условието е да сте в носия/поне риза и пояс/.

Януари се оказа наситен с интересни обичаи. Започнаха и кукерските празници. Бях се амбицирала и присъствах на почти всички, накрая не исках да виждам кукери:) Първо в гр. Симитли, там ако имаш голяма камера те пускат без проблем да снимаш. Последваха селата в Пернишко, тук си заслужава да се разходиш. В гр. Брезник  са автентични нещата и варианти за снимки много, тук ме впечатли кладата, която правят. Дойде ред и на гр. Перник, бях с пропуск и снимането беше лесно.

Мина се малко време и паднаха температурите, като натрупа и доста сняг. От няколко години ми се искаше да снимам замръзнал водопад и започнах да давам зор на отбор юнаци, да ходим да снимаме. Най-накрая ме чуха и тръгнахме за Варовитец. Достъпа до там е лесен, стигаш до манастира с кола. Взехме котки, който имаше и бързахме преди да дойдат всички туристи. Отивайки там намерихме обаче други фотографи, даже и познати 🙂 Изчакахме ги да се наснимат и беше наш ред. Имаше два комплекта котки, а бяхме трима. Аз реших, че ще снимам и оставих младежите да се поразходят. Оказа се, че снимките с тях се получиха много добре, защото бяха за мащаб. И така поредния шедьовър, благодаря ти, Наско. Видно е, че се справяш добре като моделче, май е ред да си разменим ролите.

Отскочихме и до Сърбия да си сготвим нещо вкусно 🙂

Така дойде февруари и разходката ни до Трявна, по покана на Осмо изкуство и Стил Травел. Прекарахме си чудесно, снимки нямаше много, но пък ядене и пиене бол. Дори за малко да изтърва този залез, докато пиехме тъмна бира, аз бира – да, тъмна ако може 😉

Да не забравяме усмивките…

На връщане се отбихме на язовир Душанци, който беше замръзнал и в далечината се виждаха заснежените склонове на Стара планина. Имаше рибарчета, ходещи доста смело по него.

Преди месец се бях видяла с една приятелка и ми сподели за Зимна Беласица, събитие организирано от Българска фондация Биоразнообразие и се записах . Когато наближи тя се отказа и аз бях в дилема…накрая го реших и се включих. Там се запознах с много готини и стойностни хора. Тръгнахме с влак, и още там осъзнах, че съм направила правилен избор, бях в едно купе с няколко дами и домашна баница, и какво ли още не, имаше ром и пътуването мина неусетно.Оказа се, че имам познати, които ни чакаха в Петрич. Минахме през хижа Беласица и хапнахме по един крем карамел и добре, че го направихме, защото имахме сила за още нагоре. Спахме в хижа Конгур, където има баня и топли стаи. Хапване, пийване и стана време  да ставаме. Качихме се на връх Конгур, след това продължихме към връх Радомир и от там надолу.За първи път ходех цял ден със снегоходки / 10 часа/, накрая се прибирахме с виетнамка, без тента, бяхме се наредили като сардели, за да не изпаднем и накрая ползвахме стълба, за да слезем от нея. Този ден ще го помня вечно, защото след сладката умора вечерта продължи с караоке и много смях.

Не може и без снимка за ФБ 🙂 вр. Конгур – 1951 м,

Отскочихме до Керкини с Осмо изкуство и Стил Травел за някое и друго пиленце.

Взехме и Рая 🙂

И да презаредим!

Наближаваше рождения ден на Танята и на мен ми хрумна, че този път подарък може да бъде преживяване 🙂 Бяхме се запалили по птиците и благодарение на Никито направихме контакт в Маджарово.

https://www.facebook.com/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%95%D0%9E%D0%9E%D0%94-375424282665847/

Отидохме там и бях очарована от обстановката. Марин ни обясни какво можем и какво НЕ трябва да правим в укритието. Имаше повторение, потретване и изпитване в 4 сутринта 🙂 Настанихме се ние в укритието и зачакахме. Не мога да опиша емоцията, която изпитах тези два дни. Първото идване на орела, още по тъмно, след това отново, идването на кучетата и чакането да се върне отново. Звукът, който чуваш от крилете на орела, тази величествена птица да е на метри от теб…Танята си получи подаръка и ние намазахме покрай нея 😉

Малко зад кадър.

Последва Керкини с Травентурия https://www.facebook.com/Traventuria/?hc_ref=ARR3u4nY17ag2EPQVOTAwK4MwOMGGtoL0Ukvr3wQYkofWUtRKeyGWw4Ec6x3P10uObA&fref=nf и пеликани в златна светлина.

Ето ги и младежите!

Лудостта ми към снимане на дива природа и по-специално птици започна да придобива заплашителни размери. Последва ходене сама в планината и снимане на глухар. Пояснение: той е агресивна и териториална птица.

Настана пролет и освен птиците и растенията излязоха на фокус пред обектива ми. Изглеждат много лесни за снимане, стига да знаеш къде да ги търсиш. Имаше и доста редки, те почнаха да представляват голям интерес за мен 😉

Първата ми и любима снимка е на пролетен горицвет.

Последва едно лудо, няколко часово ходене до южната ни граница за изключително редкия вид на подуточашково клинавче.

Нека не забравяме и разходката до северна Гърция за белошипа ветрушка.

За Великден си ходих на Тополовград и там снимах първите си диви орхидеи. Не мога да ви опиша каква радост беше. Камен ме заведе и те бяха толкова малки, че нямаше начин да ги открия сама. В България се срещат над 70 вида и в съзнанието ми назря нова цел 🙂

При една разходка попаднах и на вердица, оказа се че били седем вида. Засега имам три, но 2018 г. ще попълня бройката 🙂 Все пак имам най-рядката – Шахматовидна ведрица.

И понеже не се появиха лешояди февруари месец, беше време да отидем пак до Маджарово. Този път бяхме доста подготвени, поне аз така си мислех. Не съм вярвала, че ще издържа два дни по 14 часа в укритие и пак ще искам да отида. Направихме си кефа, имахме късмет с голяма група лешояди, само картала ни избяга, но има време и за него 🙂

Продължиха разходките за орхидеи и радостта за всеки нов вид. Включихме се на едно организирано ходене с Михаела и Марин в Маджарово и там набрахме голяма скорост. Около дванадесет нови вида, хибриди и една доста рядка орхидея, която имах честта аз да съзра. Прибрах се в София доволна и мотивирана за още и още. Приключих годината с 36 вида и доста амбиции за догодина!

Отскочих и до Русенски Лом с Травентурия.

Следващото ми пътуване беше в Странджа. С групата на Софийски планинарски клуб винаги е забавно. Имаше с колела, но тъй като аз моето не съм го запознала още с планината и предпочетох да ходя пеш. Нямах си и на идея какво ни чака, аз си мислех тя е ниска планина, няма много високи върхове и ще е просто разходка и така 80 км. емоции 🙂

Оказахме се на места в истинска джунгла, налагаше се и употреба на мачета на моменти. Имахме си ние обаче ориентирани водещи и нещата си дойдоха на местата. Всяка вечер нощувахме в различни селца. Посрещаха ни доста радушно. Бяха ни изкосили тревата, за да можем да си опънем палатките. Черпеха ни с домашна ракия и какво ли още не. Ние от наша страна си пазарувахме от селските магазини и от домашните къщи –  ракия, имаше една медена…леле, още ми е в устата.

От време на време изтрещявахме…

Някои от дните походихме.

Имаше и бедстване…минаване през реки. Първата беше доста приятна, даже имах време и желание за селфи, следващата я минахме доста бързо 🙂

Пейзажите бяха доста впечатляващи за мен. Минавахме през абсолютно диви места, пускаха се лиани и наподобяваха люлки от филмите за джунглата. Странджа определено ме плени. А вечерите, ах…вечерите, огънят беше магнетичен, разказите и историите си остават за присъстващите. И нека не забравяме Странджанската зеленика. Общо взето картинката беше така :

Допълних списъка с орхидеи и най-вече така чакания Серапиас. За пътеките в Странджа рядък вид беше мака 🙂

Настанихме в Синеморец и се оказа, че има много какво да се види по скалистите брегове.

Лятото дойде и с него скучните вечери в София. Една от тях беше различна. Уговорихме се с група фотографи и се разходихме до Плана. Носехме бира и мезета и се надявахме на залез. Такъв нямаше, но си побъбрихме и разтоварихме от работната седмица. Направих няколко снимчици за спомен 🙂

Аз все още нямах планове за лятото, даже се бях притеснила…съдбата отново беше благосклонна към мен и ми нареди доста нещица.

Края на юни месец Камен имаше рожден ден, като датата съвпадаше с Еньовден – 24 юни. Какво по-хубаво място за посрещане на празника от РоДопите? Бяхме в много готин комплекс в гората. Храната беше повече от добра. Станахме свидетели на ритуала на хвърляне на венеца в реката.  Возих се на тролей в Гарга дере и снимах Родопски крем 🙂

Имаше и още орхита…с постоянство все повече допълвах колекцията.

Разбира се дойде време за снимането на теснолистния божур. С тази моя снимка спечелих фотоконкурса „Божурище днес“, организиран по случай 120 годишнината на селището.

Разходка в планината и още видове…

 

Дойде време и на Петровият кръст. Намерихме и албинос, което си беше откритие.

Междувременно и други прекрасни растения допълваха удоволствието ми към живота.

Орхитата бяха към своя край и се търсеха други обекти за снимки. Така случайно с Чефо и Танята  се разбрахме да навестим розовите скорци. Те се намираха в една кариера до Карнобат и ние въоръжени (с дълги обективи) тръгнахме натам. Дали щеше да ни пусне охраната? Ако не, щяхме да питаме еди кой си и да се обадим на еди кой си … Както и да е, решени за снимки стигнахме Карнобат. Охраната попита някой и ни пусна. Започнахме да се чудим къде да ги търсим въпросните пилета, обикаляйки из пейзаж достоен за Марс и на слизане от колата се чу неописуем шум…бяха хиляди…Розовият скорец живее в многобройни колонии, гнездящи по скалисти сипеи. Разделихме се и започнаха снимките. Гледам аз едните са розови, но другите не и се чудя какъв е този другия вид, който на всичко отгоре и не лети…оказаха се бебета розови скорци…голям смях. Гледаш ги как се хранят, като възрастните, кацнали някъде чакат и търсят само своето гардже. Всичко отварят човки, но няма…Наситени с нови емоции потеглихме към София.

Постепенно се беше понаредила програмата за лятото. Бях се записала на едно фото пътешествие с Иван Миладинов в Доломитите и го чаках с нетърпение. Нещо не бях погледнала датите и се оказа, че ще закъснея за последващата ми почивка, но има добри хора и щяха да ме изчакат.

https://www.facebook.com/magichourdreamscapesphotography/

Тръгнахме за Доломитите в събота сутрин и цял ден път до Словения, там се настанихме да пренощуваме и се разходихме до езерото Блед. На другия ден продължихме и пристигнахме в Кортина. Думи не ми стигат да опиша Доломитите. В населените места се състезаваха на кой ще му е по красива терасата, оградата. Цветя имаше навсякъде и акъла не ми го побираше как ги поддържат. Някой спомена, че съответната община ги подпомага, но наистина крайният резултат беше феноменален. Всяка вечер бяхме на различни места и доста обиколихме. Отначало в района на Кортина.

Стигнахме и до Giau Pass – планински проход в Италия.

Следващия ден беше отделен за връх Аверау. Разходихме се пеша до изходната точка и след това си сложихме екипировката. Минахме по „детска’ ферата, поне по думите на Иван и след още малко качване се озовахме на върха. От там каква гледка се откри…

Ето ме и мен…това беше най-голямото ми предизвикателство за 2017 г. 🙂

Позьорчета 🙂

 

И малко страх…

 

Трите Чими бяха в графата задължителни. Отправиме се към тях и случихме навреме, поне в началото. След това рязко ни заваля един дъжд, като голяма част от туристите пееха навън, просто нямаше място за тях под стряхата на хижата.

 

Имаше и продуктово позициониране 😀 И роубарчета…много, ще трябва да ни правят рекламни лица 🙂

След това дойде бурята и аз лично не снимах. Всички бяха много радостни от този факт, направиха хубави снимки, след това станаха и за нощни,  а аз си поспивах сладко, сладко. Нещото което беше запомнящо се за мен там бяха мармотите. Имаше колония в изоставени бараки под хижата. На другата сутрин въоръжена с търпение и техника ги зачаках. Постепенно почнаха да се показват, младите по любопитни, но страхливи. Имаше моменти да гальовност, боричкане, надничане под бараката и така останаха в сърцето ми:)

Продължихме с разходката и лежерното снимане 🙂

А как обичам да си угаждам…

И много смях…

Приказни параклиси бяха накацнали по високото. Навсякъде ти се откриваха гледки с поляни и цветя, много цветя…как само се грижат за тях. Коси се навсякъде, дори на баира, тори се и на всички им е красиво.

Църквата Санта Барбара в Ла Вал – Ла Вале, Доломитите, Италия.

Параклисът „Свети Йохан“.

„Санта Магдалена“

Гледка от планинска хижа Гампен Алм 2062м., природен резерват Пуец-Гейслер.
Цветя, добитък в ливадите и прекрасна панорамна гледка към Доломитите: разходка през алпийските пасища Вилоне ви позволява да се насладите на чудесата на Алпите.

Шотландско високопланинско говедо.

Доломитите ме впечатлиха и определено искам да се върна пак там. Следващата година, защо не? Хубаво е пътуването да приключи, за да започне ново. Сега нямах много време…дори за един душ беше лукс. Пристигнахме в София около 9ч. Разтоварихме раниците и аз се прибрах да си сменя багажа. Един душ, малко дрешки, бански и газ към Благоевград. Там се качих при приятели и около 3ч. посред нощ  се озовахме в Кавала. Бях изтощена…тръгнахме  в 5 сутринта от Словения и бях минала 4 граници за един ден:Д Въпреки това стигнахме благополучно. Разтоварихме багажа и се унесох.

Трябваше ми ден да се съвзема и усетя новото предизвикателство. Бяхме на лодка, нещо за което бях слушала отдавна. Всеки казваше „много е готино, но не мога да ти го опиша“. Още първия ден разбрах какво имат предвид. За втория някои от нас нямат добри спомени. Аз се събудих учудващо свежа, като ми беше трудно да отида и до тоалетна. Прикрепях се за стените на лодката и си мислех, че на палубата ще е по-добре -не намерих разлика. Хубавото беше, че нямам морска болест, нещо с което другите не можеха да се похвалят. Докато пристигнем в Самотраки  си четях книжка и си похапвах, за ужас на всички други.

Имаше емоции и всеки взе по нещо за себе си от това пътуване.

Един съвет от мен – оставете си малко време между преживяванията, за да може да има се насладите пълноценно!

Страната или мястото, което остана в сърцето ми беше Швейцария. Повече може да прочетете тук:

http://petevoditel.com/%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%88%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B4-%D0%B8-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D1%88%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B4/

Караконджулите го бяха организирали много, ама много добре. Летяхме до Милано и след това с придружаващ транспорт към Швейцария. Докато си правехме планове къде ще спрем се чухме с отговорниците за първия къмпинг и се оказа, че не приемат посетители след 21 ч.., а по навигация пристигахме около 21.30 ч. Стеф и Петя пристигнаха преди нас и направиха добро впечатление, за да ни приемат въобще. Настанихме се в къмпинг Breithon, Lauterbrunnen, не случайно наречен така. На другата сутрин се събуждаш и УАУ…дори аз си завидях за гледката 🙂

Какво ми остана от Швейцария?

Водопадите…прекрасни!

Ледниците…това беше любов от пръв поглед!

Ледникът Рона в Швейцарските Алпи.
Магично за мен място 🙂

Алечкият ледник – върха на Европа – Юнгфрауйох.

и Jungfrrau – Top of Europe.

Да не забравяме и столицата Берн.

И магичният залез!

В Швейцария ще се върна, това е задължително! Остана ми нещо недовършено…

В неделя следобед се прибрах от Италия и имах време да си оправя багажа, като на другата сутрин пътувах за Солун. Беше по работа, но имаше и удоволствия.

Началото на септември стигнах до морето за пореден път, за моминското парти на Рени. Повод да се видя с момичетата, да се позабавляваме и закрием сезона. Имаше лодки, шампанско и какво ли още не. За пети път бях на родното Черноморие и този път влязох да се изкъпя:Д

Дойде и сватбата. Много добра организация и красота!

Лятото приключи и мислех с какво да си разнообразя ежедневието. Предизвикателство #posleditenaorela ме накара да снимам нощна София и съм му много благодарна!

Дойдоха почивните дни и се прибрах на село. Починах и ми стана леко скучно, което ме накара да проверя какво има в околията. Никога не бях ходила в посока Свиленград, който е на 30 км, срамота! Взех Мирето с мен за компания и дим да ни няма. Останах приятно изненадана.

Крепостта Букелон край с.Маточина, изоставена и впечатляваща.

На връщане отстрелях и нещо по-различно.

Лалугер.

Кума Лиса.

Октомври ми е любим! Имам рожден ден а и природата си слага най-шарената рокля 🙂 С годините започнах да си подарявам различни преживявания. Миналата година бяха пеликани и фламинги, сега беше ред на нещо различно. По това време на годината сватбуват елени лопатари и да видя сватба от близо ми беше мечта от около година, просто си чаках да му дойде времето…станала съм леко търпелива 🙂 ДУ Студен кладенец е мястото! http://studen-kladenec.org/

Танята ми се нави на акъла и след работа заминахме към Източни Родопи. Гостоприемството беше на ниво. Първия ден имаше кадри, но не бях удовлетворена. В неделята имах рожден ден и беше ред за подарък. Вече се бяхме отказали, когато чудото се случи 🙂

И ето, облеклото ми за партито :Д

Какво да се прави късметлийка съм си? Да се готвят мечките!

Есента беше в разгара си и Раница http://www.ranica.eu/#! организира традиционното годишно ходене, този път беше на Пършевица. Нямаше и пет минути време да се почудим. Компанията е супер и нямаше значение къде сме с тях.

Водопад Боров камък и ние 🙂

 

Празен уикенд? Не мисля….Някъде наблизо? Черепишки манастир! Различна гледна точка…винаги може да научиш нещо ново.

И Българската Швейцария.

Свършихме и нещо полезно или казано иначе понацапахме се:P Всички работим заедно, това е тайната на успеха!

Дават го лошо време….добре, ние го обичаме такова. Нещо наблизо? Храм-кладенецът край село Гърло, община Брезник.

И аз да го пробвам…как е гледката от вътре.

От време на време ми се случва да почивам през седмицата и понякога е забавно. Да, всички са на работа, но пък какво по-добро от това да се разходиш сам из някой парк. В интернет пространството зачестиха снимките на катерички и след бързо проучване се оказа, че може да се снимат в доста паркове из София – Южен парк, Западен парк, Борисовата градина, като там били почти питомни. Първия път не можах да се похваля с много успех, оказа се че дългото ми е дълго. Последва второ ходене с Танчето и отново смях. Повече може да прочетете тук: http://petevoditel.com/wp-admin/post.php?post=356&action=edit

Декември започна а с него и празничното настроение. Първия уикенд обещаваха да е дъждовен и ние решихме да им повярваме. Запасихме се с храна и пъзел от 1000 части и дим да ни няма към село Тополово на гости на Ети 🙂 В комбинация с винце…убийствено 🙂

През двата часа без дъжд се разходихме до Белинташ.

Отскочих и до Пловдив, където се насладих на топлото време и Капана.

 

Да отдъхнеш с чаша греяно вино?

Замисляйки се за изминалата годината, осъзнах че изпадам в странно състояние, когато съм на високо и усещам напрежение в мен. С годините страха ми започна да минава към фаза паника, което не можех да позволя да се случи. И от ноември направих нещо по въпроса! Попаднах на Деси и Васо и за пореден път се убедих, че все попадам на най-добрите!!! Не съм вярвала, че спорт може да ме грабне така. Омърлушен, напрегнат от ежедневието, проблеми в работата, несигурност…отиваш в залата и всичко изчезва. Чакам скалите…

 

За тази година открих нещо много важно за мен, снимките, да хубаво е да ги има, но след като ги направиш не представляват такъв интерес за мен. Времето на планиране и чакане за осъществяване на самата снимка носи истинското удоволствие. Не случайно имам афинитет към Дивата природа, там няма сценарий…Пожелавам си една различна и динамична 2018 г. с нови преживявания, доставящи удоволствия, далечни дестинации и стойностни хора.

До радост!

5е

 

---

НАЗАД КЪМ

Пловдив през декември.

СЛЕДВАЩ

Замръзнал водопад, да ама не!