Бях чувала за провеждането на детски лагери и имах усещането, че ще ми хареса 🙂 Как се озовахме там? С мераци за снимки на еделвайс и самоувереност, че в петък може да си запазим места за следващия ден в хижа Козя стена. Бяхме ходили там преди време и знаех, че имат голяма легова база, но това не пречеше да няма места. Нали сега е модерно да се ходи на планина, в случая имаше организиран пленер/и на други им се снима/. Продължихме с търсенето на локация – звънене в хижи без никой да вдигне телефона, или без места, дори получих предложение за спане в хотел „Балкан“ в Габрово, но реших да не си го причинявам. Случайно се сетих да поискам помощ от приятел и накрая ни сместиха в хотел Прима С. Тръгваме в събота и аз съм се нагласила за разходка. Като ме видяха ми викат: „Нямаше ли да ходим на планина“? Е да, там някъде ще сме, но преди това нали ще се разхождаме и снимаме 🙂 В Габрово бях ходила само на Етъра и ми беше любопитно какво още има по този край. Първа спирка село Зелено дърво – да не е грешка! Веднага те посрещат две каки и няма как да не спреш!
Има много забавен кът точно на пътя.
Наближавайки Узана, единодушно се разбрахме, че започваме с географския център на България, който е измерен през 1991 г. Същата година е поставен знак, който отбелязва средата на територията на страната ни и представлява стилизирана форма на пирамида, оцветена в цветовете на националния трибагреник.
Всички имахме нужда от центриране!
И винаги може да проверите времето…
Следваща спирка хотел „Балканци“, има табела и не трябва да се пропуска. Там може да се разходите и починете, да се насладите на панорамна площадка – гледката беше Уау!
И да си направите снимка за спомен 🙂
Температурата прекрасна, даже ти става студено на сянка, като помня долу в града какво беше…Беше минал половината ден и аз се изморих от нищо правене и пиене на кафета 🙂 Най-накрая се настанихме в хотела и се оказа, че ще споделим вечерта с група поети от цяла България. Време беше да се разходим. Преди това бяхме спрели в информационния център и там освен карти и разкази, получихме и съвет да отделим време на полянката с ягодите. Това беше най-сладкото предписание, което ни даде човечеца. Пътеката за връх Исполин я даваше около 1,5 км., но е малко повече (с мотането около два часа). 
Тръгнахме и нямаше как да стане толкова бързо, съзираш поляните с диви ягоди и ентусиазиран почваш да се навеждаш- почивен фитнес му викам на това. Същото е и със снимането на цветя, в понеделник ми е трудно ходенето!
Тръгваш по пътеката и няма как да се изгубиш. Има маркировка, а и се вижда върха.
Минаваш покрай отбивката за маршрута Ком- Емине, но продължаваш по пътя и си мечтаеш тайно догодина да е по нея.
Беше съобщавано находище на еделвайс миналата година и това беше основната цел на Таня! Тръгна по баира, не можеш да я стигнеш! Ние продължихме мързеливата и първо качихме връх Малък Исполин.
Там имаше прекрасен мраморен дебелец
и ухаещи карамфили.
Следваше „голям“. Навсякъде бяха поляни от цветя – обожавам това време на година.
.
Връх Исполин е висок 1524 м. и е първенеца на Шипченска Стара планина. Старото му име е връх Коруджа и се намира в западната част на Шипченския дял на Средна Стара планина.
Стигайки горе едва доловихме викове. Едно беше ясно – има еделвайс! Прекрасна туфа ни гледаше окорено!
Такова съвършенство, природата е голям художник!
Настроението беше приповдигнато и почнахме да слизаме. Тук ягодка, там пеперуда, отново нищо правене. Спас предложи да станем за изгрев и аз едвам се навих, просто щеше да е рано – много рано…
В хотела ни настаниха на дансинга, отново в центъра на събитията. Вечерта беше меко казано щура. Засякохме се с един приятел фотограф, жена му пишела. Оказа се, че има група и от Тополовград – ние сме навсякъде! Много е малък света за готините хора! Смях с Звезделин Минков, стихове, китара, знаят как да се забавляват тез поетчета. Намазах и три стихосбирки.
Бях си навила часовника… беше 3.30 ч. сутринта и на мен много ми се спеше, все пак си бях легнала преди малко. Спестихме ходене с кола и след това доста бързо се качихме горе. Имахме проблем- беше много рано – половин час до изгрева, а обикновено закъснявам… Лошото беше, че си бях дала пухенката вечерта и сега бях само с ветровката, а все пак си е 1500 м. Помръзнах малко и взех да се разхождам за позиция, като се надявах да се стопля. Сложих си раницата, но и тя не помогна,остана ми да се насладя на гледката.
Бързо слязохме и закусихме с биволско мляко и сладко от диви ягоди – обичам изненадите!
За неделя бяхме планували гр. Габрово. Взехме си довиждане и се оказахме в 35 градуса, което веднага ни насочи в обиколки на музеи. Започнахме с интерактивен музей на индустрията. Най-новата атракция на Габрово – единственият по рода си на Балканите, открит на 21 март 2014 г. Той е част от целенасочените усилия на община Габрово да надгражда и развива културно-историческия туристически продукт и свързаната с него инфраструктура. Сградата предлага атрактивен разказ за развитието на Габрово в индустриален център. https://imi.gabrovo.bg/BG/
Посетихме и музей „Дом на хумора и сатирата“ https://www.humorhouse.bg/. Първи етаж – Габровски хумор,
втори етаж – изложбена зала,
зала за децата – как да събираме разделно боклука. Можеш да си засадиш цвете и да си го вземеш за вкъщи.
Да не забравяме и огледалата.
Разходка из града – приятна атмосфера,красиви сгради и много история.
Църквата „Успение Богородично“ е шедьовър на българската възрожденска църковна архитектура.
Дом на културата „Емануил Манолов“
Националната Априловска гимназия
забавни графити
и инсталации.
Не може всичко да се види за два дни, явно пак ще се ходи 🙂
Много убаво в това Габрово!
Поздрави,
5е
