От доста време ми се върти в главата връх Ботев, но все не остава време за него. А и всеки казва Стара планина си е зор, голямо пъшкане ще има.
Така съвсем случайно ми попадна едно събитие на Школата и реших да се включа. https://www.katerene.bg/ Вярно, за първи път ще ми е, поне да е запомнящо се:)
Тръгнахме в петък около 18.30 ч. от София и бяхме на паркинга в 21 ч., от там тръгваше пътеката за хижа Плевен. Хубавото беше, че можеше да си натоварим багажа на въжената кофа и да си пъшкаме нагоре без него. Бяхме там за 40 мин., не знам защо бързахме, може би за предстоящите гозби и забава. Настанихме се и хижата ми се стори доста уютна, въпреки големината й. Топла, важна подробност за хижа 🙂 Организаторите се бяха постарали доста. Разясниха плана за сутринта и почнахме да се опознаваме, може би най-приятната част 🙂 Легнах си рано, че предстоеше велик ден 😀
Сутринта в 6.30 ч. имаше чай и домашно приготвени банички….ето това е обслужване! Така беше и на другата сутрин и до късно вечерта, просто знаят как да те предразположат да се върнеш пак. Хапнахме и в 7.15 ч., готови с всичката нужна екипировка тръгнахме с бодра крачка. Имаше розово на хоризонта и денят обещаваше да е запомнящ.
Планът беше минаване на зимната пътека през вр. Млечен чал, след което по централното било на Средна Стара планина, достигане на заслон Ботев и оттам до връх Ботев, общо пет часа и още четири наобратно. Честно казано не ми се вярваше това да се случи, защото бяхме група от 20 човеци, но и не бях ходила досега с екипа на школата. Денят беше повече от прекрасен. Гледки и пак гледки…откраднах си няколко снимки с телефона.
Началото беше трудно…само нагоре и пак нагоре. Качихме пистата, след това леко през една горичка и стигнахме до един голям баир. Нагоре по въжето и използване на пикел, а как става това? Кракча, две, почивка…въздух не стига…Как го качих и аз не знам, трябва да си оправя дишането и повече движение разбира се. Предстоеше разходка по билото и в далечината ни се усмихваше връх Ботев, но до него имаше още часове път.
На хоризонта се показа заслон Ботев, той поне беше надолу.
Стигнахме там и имахме почивка, първата от сутринта. Кой да хапне, чай да си налеем, някоя снимка, а преди това не се и бях сетила за апарата си:( Водачите попитаха някой иска ли да остане тук да изчака…нямаше такива. Все пак времето беше повече от прекрасно, някой спомена, че за трети път в живота си вижда такова време на връх Ботев, обикновено е само облаци. И така …още час. Лека, полека и се озовахме горе…беше прекрасно, настана някакво оживление в групата. Направих си снимка, закачки, бързи въглехидрати и тръгнахме надолу, че все пак предстоеше арктическа зима:D.
Настроението вече беше приповдигнато и въпреки гадния и кишав сняг, групата напредваше бързо.
Имаше ентусиасти и със ски.
Малко баир от заслона и отново по билото. Сега започваше интересното, падна мъглата и трябваше да слизаме по парапета едвам виждайки човека пред нас. Скиорите бяха доста надъхани, как ще ни чакат в хижата, но се наложи и те да слизат бавно, като стигнахме заедно. В 16 ч. си бях в хижата на топло с чай и ром в ръка 🙂 Беше прекрасно, времето, компанията, връх Ботев, всичко!
Имахме време за почивка, че вечерта предвещаваше да е повече от интересна, представяне на училището за планински водачи в Черни Осъм , единствено по рода си в България. http://www.nupv.net/ и прожекция на филма „Опашката на дракона“ https://www.facebook.com/Dragons-Tail-Expedition-Patagonia-2015-2016-1463558660628341/
Боян Петров се беше включил и разбира си направих задължителната снимка 🙂 Както повече може да иска човек?
Оказа се, че може да пробваме ледено катерене на другия ден.
Пробвах и това, но ми беше трудно, като има значени и екипировката. Помъчих се малко, начин да се сгрея, че иначе студ… и след това към хижата.
Много добре уплътнени почивни дни!
До радост!
5я
