Хижа Амбарица

Боровинкови нощи, хижа Амбарица и Ема, кой ли не е чувал за тях? Бях гледала десетки снимки, но бях пропуснала да се кача на това приказно местенце. Случайно точно за тази хижа се разговорихме с една приятелка, но като гледам не е било много случайно 🙂

Връзката става лесно, имат си фб страница : https://www.facebook.com/HijaAmbarica/ и телефон 02 491 0005, Ема. Имаше места и беше наш ред да се насладим на природата на Централен Балкан. Късна есен и очакванията бяха за гъби и мечка :), като само гъбите се оправдаха.

Изходната точка е място за паркиране до ВЕЦ-а, който е веднага след село Черни Осъм. Там имаш избор за две пътеки: летен маршрут – през х. Яворова лъка(3,30 ч.)

и по Зорнов рът (3 ч.),

ние избрахме втория. Има табели навсякъде, маркировката е чудесна, като маршрута започва със стълбички и постепенно изкачване. Тръгваш от 521 м. надморска височина, хижа Амбарица е на 1495 м. и трябва да качиш (+974 м. ) Пътеката е доста приятна, на места беше зарита от листа, но с повече внимание какво има отдолу се минава. За мен впечатляващото бяха картините поставени по дърветата. Нещо толкова просто, а радвайки стотици!

Всяка следваща те кара да се усмихваш повече и да чакаш за още.

Гъби имаше навсякъде и какви ли не.

Сливаха се с листата и радваха окото с есенния килим.

Спирахме за почивка, някоя снимка,

разходката беше лежерна.

Едно е ясно – планината носи любов!

След последната табела „Ей след това изкачване почва баирът?“ ни се разкри и хижата в цялата си прелест. Пътечка, водеща до входа и пушещо коминче за разкош.

Хвърлихме бърз поглед и потеглихме към билото за залез.

Светлината беше повече от прекрасна и ние седнахме да се любуваме на гледката.

Дори кафявите дървета имаха своя чар.

Намерихме позиция за изгрев и обратно към топлата хижа. Посрещнаха ни усмихнати доброволци. Вътре, сгушена на кушетката ни очакваше Леа, как да не я намачка човек?

След малко ни се представи и Люк.

Бях гледаха десетки техни снимки в нета, но на живо тези котки бяха различни. Лея я мързеше да мигне и позволяваше да я мачкаш, докато за Люк бяхме предупредени, да не го закачаме. Оказа се, че в хижата няма ток от две седмици и тепърва го оправяха, вечерта се очертаваше повече от романтична. Настанихме се и слязохме в столовата. Предлагаха вкусна храна, носехме ракия, имаше настолни игри, много хубаво си изкарахме! Време беше за лягане, запалих печката, навих алармата и се приготвих за сън. Чувах как дърветата горят в печката, този специфичен пукот ми напомняше много за село, за онези хубави времена, и така съм се унесла…

Беше шест сутринта, но се бях наспала. Погледнах през прозореца и видях някакви зачатъци на изгрев, ясно е – ще се става! Времето беше с нас, само от време на време вятъра ни напомняше, вече е ноември. Настанихме се на позиция и зачакахме. Имаше цвят, но още беше доста тъмно. Това беше онзи половин час преди изгрев, в който светлината понякога става розова, а дали днес щяхме да имаме късмет? О, да! За минута небето порозовя, с лилави оттенъци, останали от боровинковите нощи 🙂