Славянка е планина в Югозападна България и Северна Гърция и е част от Рило-Родопския масив. Традиционното име на планината е Алиботуш, което и сега се използва – така се казва и резерватът, който обхваща голяма част от българската територия на планината. Славянка е шестата по височина планина в България и не знам защо, но е слабо посещавана, а определено има какво да се види.
Ние си харесахме хижа Славянка и запазихме места за нощувка. В събота сутрин потеглихме към град Гоце Делчев, напазарувахме, пихме по кафе и към село Парил. Веднага след като напуснеш града има отбивка вляво към село Копривлен, като влезеш в селото има табела Парил 20 км. и там се завива вдясно. Пътят в селото е чакъл, но може да се стигне до църквата с кола. Там я оставяш и тръгваш по широкия път, такъв е до хижа Славянка, 1040 м., има и табели 🙂
Около 4 км. и един час ходене. Времето ни се сърдеше, но за неделя обещаваха да е слънце 🙂
Хижата е разкошна, със собствен санитарен възел, чаршафи, площадка за деца, има омлети, скара, билков чай. Това на мен ми стига 🙂
Беше първи юли и нямаше как да минем без изгрев.
Пихме по кафе, то задължително трябва да се пробва и тръгнахме към 7ч. за Гоце връх. Съвсем скоро има отбивка, която няма как да пропуснете. Хващате наляво и веднага след това се вижда другата табела за върха.
Намираме се в резерват Алиботуш, а в този период на годината всичко е в цветя, ама много цветя…и пеперуди.
Ходи се по много приятна горска пътечка, като се качва денивелация постепенно. Има маркировка и е нужна много фантазия, за да се загубите 🙂
Тук е хубаво да се отбележи, че няма вода нагоре и е добре да се запасите за цял ден, аз лично изпих три литра 🙂 Продължавахме и пред очите ни се откриват поляни с цветя, още и още.
Имаше и орхидеи, как без тях?
Червен главопрашник /Cephalanthera rubra/
Блатен дремник /Epipactis palustris/
Спиридонов дремник /Epipactis spiridinovii/
Бях чувала суперлативи за Славянка, но ми грабна вниманието още в ниското…Какво ли ни чакаше? Имахме навигация и толкоз!
Колкото повече качвахме височина, толкова по-редки ставаха растенията. На всички известния Мурсалски чай, който тепърва цъфтеше. Застрашен от изчезване, а защо го има тук? Защото е трудно достъпно. Не мога да разбера толкова ли е сложно да се култивира и да са доволни всички, и туристи и еколози. Ето как изглежда той…и не го късайте, моля!
В далечината Малък Царев връх.
Имаше спирки за красоти и сърца. В планината всичко е любов.
Бяхме на 1900 м. и се виждаше връх Ореляк и всичко наоколо.
Едим конник ни пусна да минем 🙂
Идваше ми да си легна на тази полянка и просто да се любувам на планината, но нали бяхме тръгнали за връх 🙂
Облаците бяха един път, фотографите се мотаха и всичко беше шест плюс.
Гледките ставаха все по-впечатляващи…килимите от цветя са още в съзнанието ми. Затварям очи и почвам да се усмихвам 🙂
На шега, на майтап стигнахме Малък Царев връх, 2078 м.
Задължителните снимки и тръгнахме подсвирквайки си и щастливи, че имаме още не повече от час, търсейки дългошпореста теменуга. Времето и беше минало, но ние се надявахме на високото да имаме късмет. Теменужке, бъди добра, покажи се ти сега 🙂
Така и не я намерихме, но ето и едно от най-редките ни растения – Зюндерманова поветица (Convolvulus suendermanii).
Гледки от билото
По мои сметки бяхме на 5-тия час и си мислех за храна, да, ама не! Оказа се поредната гранична пирамида и когато погледнахме навигацията осъзнахме кое е Гоцев връх и колко още има. Рязко прибрахме апаратите и почнахме да ходим:) Още два часа, нагоре – надолу. Ако знаех от началото къде се намира въобще нямаше да се навия, но кога ще дойда пак тук? Обикаля се цялото било и няма как да минеш напряко 🙂
Ето го и него! Гоцев връх, 2212 м.
Слънце грей , вятър ни вей 🙂
Задължителното селфи 🙂
Гледките от билото бяха един път!
Всичко беше прекрасно, но имахме да слизаме 1000 м. и още три часа до София, което ни амбицира и бяхме доста бързи.
Починахме малко в хижата, пихме по кола, казахме си чао и обещахме пак да дойдем 🙂 Хижата си заслужава, определено!
Направихме разбор и дим да ни няма 🙂
Славянка определено е най-цветната планина в България.
До радост!
5е
