Когато чуя хижа Конгур и първото нещо, което изниква в съзнанието ми е крем карамел. Галя ме покани на разходка и тя се оказа карамелена 🙂
Тръгнахме от София в събота сутрин, около 2,5 ч. е пътя до хижа Беласица, където оставихме колата. Много разработено и поддържано място, но за нас целта беше друга. Планината Беласица се води за една от най-високите, защото тръгваш от много ниско. Тръгнахме за хижа Конгур и пътя минаваше през гора от кестени. Те са малко по различни от тези в парка, аз за съжаление го разбрах късно 🙂 Преди много време, когато дойдох да уча в София и бях отседнала при леля, тя искаше да ми сготви кестени. Аз се позачудих малко и я попитах: “ Кога ще ходим да ги събираме в парка?“ Тя се засмя и ми обясни, че това са друг вид кестени, продават ги на пазара и наистина бяха вкусни. Сега всяка моя крачка потъваше в килима от есенни листа и паднали кестени, от онези с меките бодли. Чудейки откъде да си купим, местните ни попитаха усмихнати: „А защо просто не си съберете?“ До хижата имахме два часа, само нагоре, но времето беше приятно, компанията също, минаваш покрай три заслона, кой от кой по-направен, струва ми се има съревнование тук 🙂 В един момент стигате до скокче за велосипедисти и със синьо пише хижа Конгур, пътеката е вляво от него и се минава през гората.
Първа спирка е заслон „Розова поляна“, доста приятно местенце, има и чешма, ако ви е домързяло да носите вода. Следващият е Тангра – постройките, влакчето със здравец, дървената маса и столове, много пипнато. Спираме и на последния заслон, отново направен с пейки, хранилка за животни, навес, чешма и пригодена лятна кухня, покривката, здравеца, а имат си и закачалка. Продължаваме през есенната гора, докато не виждаме едно зелено дърво – джел, някак прави впечатление в жълтата гора. След малко достигаме и до хижа Конгур. Прекрасна, както си я спомням отпреди. Оказа се, че хижарите ги няма, но ни посрещна старата хижарка, която готвеше вкусотии. Починахме малко, оставихме част от багажа, хапнахме по супа и тръгнахме към върха.
Имахме още два часа до върха и доста денивелация, но гледките си заслужаваха. Общо за деня +1300 м., добре се поразходихме. А горе на връх Конгур /1951 м./ имаше театър на сетивата. Надявахме се да видим Керкини, но над него имаше море от мъгла. Не се оплаквам, определено. При ясно време се виждат три държави – България, Македония и Гърция.
Колкото и пъти да се качвам тук ме чакат чудни облачета, но днес надминаха всички мои фантазии. Гледаш и се чудиш с какво си заслужил тази красота.
Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал. Билото беше прималиво, но деня беше на привършване и решихме да слизаме по светло 🙂
Първото нещо, което направих в хижата е да си поръчам крем карамел! Старата хижарка ги разбира нещата…След това се възползвах от банята, починах и следва веселата част. Преполагам заради обстановката, хижата беше почти празна, това ни хареса.
Неделята започна с баница и стягане на раниците. Предстоеше ни слизане към колата и после каквото дойде. Гората беше прекрасна, слънцето прозираше през дърветата, гъбки в странни цветове разнообразяваха пейзажа, имаше и сърнели. В плана ни беше Лешнишки водопад, пътеката тръгва зад хижа Беласица. Половин час в посока и си заслужава разходката.
Галя имаше договорка с местен производител на райска ябълка и киви, взехме си кашоните и продължихме по план. Над село Първомай (близо до гр. Петрич) има плантация с Корков дъб /Quercus suber/, за който не бях и чувала, параклис над селцето и прекрасна гледка към Беласица. Разходихме се, беше много странно да гледаш кората и тя да е коркова. Качих снимки в групата Растенията в България и там Владо Василев сподели: “ Аз съм човекът, който през 1974 година добих заедно с работници от Горското първия български корк от плантацията при с. Първомай, до Петрич! 482 кг беше добивът и отиде в тогавашната фабрика „Петолъчка“ за направа на уплътнения за капачки за шишета за лимонада. Смляха корка за капачки, защото беше тънък – едва около 20 мм!“ Човек винаги може да научи нещо ново, просто трябва да излезе от вкъщи 🙂
Бях благодарна за слънчевите почивни дни, гледките, за компанията и усмивките!
До радост!
5е
