Изгубени в Словения ❤️ Планът беше да качим връх Триглав и да уплътним седмицата с други красоти. Виждахме го кръгче, то стана малко зиг-заг. Не знам как успяхме в тази малка страна да навъртим 1000 км., но явно много сме се постарали, а и времето ни помогна.
Любляна
Тръгнахме в 4 ч. сутринта от София, като се надявахме да минем бързо границите – някои от тях бяха всичко друго, но не и „бързи“… След 900 км. и 12 часа път се настанихме в Словения. Предполагам от пътуването, натрупалата се умора, първоначалното ми впечатление за Любляна беше постно, но разхождайки се, бързо си промених мнението.
Драконовият мост е един от символите на Любляна.
А драконите освен на герба, като запазен символ на Любляна ги има на доста места. Атмосферата, сградите, малките ресторантчета, кацнали на реката и усмивките на хората, правят разходката още по – завладяваща. Градът си има дух. Първо посетихме замъка.
Качихме се на железницата, за 2.2 евро спестяваш малко време, особено, когато нямаш.
Гледка на града от високо
и задължителното #dragonselfie. Открих себе си 🙂
Разходка до кулата, там е чудесно място за почивка и залез, просто да се полюбувате на Любляна 🙂
Продължаваме със забележителностите разположени в Стария град – катедралата „Свети Николай“,
която има две врати с бронзови релефи.
Точно срещу нея се намира Klobasarna – заведение за бързо хранене, предлагащо традиционно словенско ястие, карнионска наденица 🙂
Милко мапса не пропуска нищо, особено храна. То е в графата задължително! Продължаваш с Tromostovje и чудиш се по кой да минеш 🙂 Тройният мост, площад Прешерън и Францисканската църква.
Разходката покрай река Любляница е задължителна! Малките масички с туристи, бира, коктейли, усмивки, така я разбирам аз ваканцията.
Мостът с катинарите,
известен и като мостът на месарите. На места е стъкло и си над реката. Странните статуи без глави, има какво да се види, просто ти трябва повече време … и репелент 🙂
Пещерата Постойна и замъкът Предяма
Вали, много вали. За съжаление прогнозата е цяла седмица дъжд. Мислех си “ не може да е такава греда, няма начин „.
Единственото решение е пещерата Постойна яма, не ни е много на път, но няма какво друго да се прави в такова време. Избрахме 1+4, пещерата и замъка – цената е 38.50 евро и 5 евро за паркинг.
Когато много вали, ходиш по пещери. Пещерата Постойна е най-голямата пещера в Европа. Впечатляваща, не случайно е една от задължителните забележителности в Словения.
Качваш се на влакчето и потъваш в безкрайните тунели, които са облагородени и осветени. Така пазиш голяма част от пещерата, а от другата страна предлагаш на туристите друг вид изживяване. В един момент то спира и почва разходка с екскурзовод. Всичко е много уредено, подовата настилка е супер гладка, мокра и въобще не се пързаляш. За първи път виждам толкова голяма пещера, няколко цвята зали, различни форми и цветове.
Гущери без очи – Протей /human fish/, които живеят на тъмно, тук се пази тишина и не се използват светкавици. Цялата разходка е около 1,5 ч., вземете си нещо връхно. На изхода ви чакат снимки 🙂
Следва автобус до замъка Предяма, спират точно отпред – около 9 км. Кацнал в средата на 123 метрова скала повече от 800 години, няма как да не е впечатляващ. Да им се чуди човек на строителите едно време 🙂 Има аудио гайд и разходката е доста приятна – килии, място за мъчения, легенда за рицаря Еразъм Предямски.
Дъждът спря за малко и си заслужих една снимка, напук на лошото време.
Гледката от замъка също не е за изпускане.
Връх Триглав
Тръгнахме към хижа Аладжев дом привечер /на 20 мин. oт паркинга/ и бяхме приятно изненадани. Много мил персонал, чисто, готвят бързо, топло, много добре. Видяхме прогнозата и го даваха сутринта дупка в която можеше да се качим до следващата хижа, за върха не можеше и да си помислим. Бяхме си направили застраховки към словенския клуб, който стопанисва хижите в парка и имахме отстъпка и на двете места. Идейно! Понеделник сутрин, мъгла, мокро е, а и като знаеш, че ще те и вали, не си много ентусиазиран.
След 10 минути стигнахме карабинера и първа снимка, надявах се да не си остана с нея 🙂
По табела го даваха 4,5 ч., но ние никога не сме във времето. Имахме около 1500 м. денивелация и си беше зор. Пътеката е маркирана, осигурена, просто трябва въздух. Валя ни поне час, все пак трябваше да е запомнящо се. Хижата беше пълна, капацитет 300 човека. Всичко се носи с хеликоптер, вода – 4.80 евро, ако искаш 🙂 Починахме, изсъхнахме, спахме малко и слязохме в столовата, някой редиха кули 🙂
Времето се оправи, наваля се и започна представлението 🙂 Триглав го играеше срамежлив, но само за днес.
Понякога искаш просто някой да те прегърне…
Слязохме към 6 ч. да пием по кафе в столовата, всички бяха тръгнали, поне нямаше да има задръстване нагоре. Даваха го час, ние го направихме за 1,5 ч., тези табели не са за нас. На качване нямаше нужда и от ферата сета, очаквах да е по-страшно. Параклиса – първо се молиш и после тръгваш към върха.
Групата!
Разбира се няколко позьорски снимки.
Откриха се феноменални гледки!
С качване, слизане и мотане около 4 часа. Починахме малко на хижата и тръгнахме надолу. Ние по обратния път, другите се спасиха, като цяло 1800 метра и направо си счупихме краката. Свърши ни водата, за последните 500 метри имахме по глътка и едвам дочакахме хижа Аладжев дом за питие. Взехме другите, хапнахме и тръгнахме към хостела, 100 км. -два часа, озовахме се в Kobarid. Доволни от дългия ден имахме план да поспим на сутринта, но…не знаеш какво ти е приготвила съдбата.
Езерен ден
Уж щяхме да почиваме, познай…някакви туристи бяха отишли да закусват и си бяха оставили телефона с аларма за 7 ч. Имах избор – да мрънкам и да се опитвам да поспя още малко или да се оправя и разгледам града. Станах и отидох на кафе, много приятно срещу катедралата – камбаната бие, усмихнати хора, вкусно кафе – все хубавини. За пореден път се убедих, че когато се усмихнеш на ситуацията, денят ти става по приятен 🙂
Тръгнахме към езерото Бохини (само на 28 км. от Блед), най- голямото постоянно езеро в Словения. Част от Национален парк „Триглав“ -това го е спасило донякъде. Очертаваше се езерен ден…
Обиколихме, снимки на църквата „Св. Йоан Кръстител“ , лодките.
Съвсем близко беше водопад Savica, не бива да се пропуска.
Хапнахме по сладолед
и към езерото Блед.
Задължителната снимка!
Следва изумрудено зелено – резерват Zelenci.
Продължихме към Kranjska Gora, много приятно градче.
Езерото Jasna много ми допадна, отразената красота на Юлийските Алпи.
Намерих го!
Помислили са за всички.
И нощувки на хижата на пасото.
И на закуска, определено бях за завиждане 😉
Тръгване в 6.30 ч. и план за Мангарт. За съжаление времето не беше с нас и се отказахме от върха, но се раздвижихме на виа-фератата. Избрахме си италианската част и беше доста приятно,
на моменти се откриваха гледки,
но времето не беше с нас и решихме да спрем в един момент
и да се наслаждаваме на майката природа.
Определено ще се върна тук!
Следваше основно мотане… Още с тръгването стана код зелено!
Минахме през Bovec, Koper, Piran, от север към юг, като стигнахме чак до крайбрежието.
Копер е град със сто слънца, които красят средновековните венециански дворци.
Пиран, пристанищен град на брега на Адриатическо море с разкошна енорийска църква „Свети Георги“, построена във венециански стил.
А гледката от стените на града са един път.
Да си купите сол, която е в топ 3 на света 🙂
Словения ме плени с живописната си природа, разнообразни възможности за почивка и туризъм, и не на последно място – отношението към клиента. С удоволствие бих се изгубила пак там!
До радост!
5е
НАЗАД КЪМ
Диви орхидеи в България
СЛЕДВАЩ
Плитвичките езера - извънземно синьо
Comment
