Имах удоволствието отново да се кача до връх Мечит, 2568 м. – много красив, лесно достъпен и с панорамна гледка. Този път младежите от ranica.bg се бяха постарали. Те правят годишни срещи на различни хижи в България и нещата им се получават много добре. Организацията, отношението, игрите, подаръците, всичко е както трябва. За целта може да ги последвате във фейсбук https://www.facebook.com/ranica.bg/ или да разгледате сайта им, където има доста подробна карта. https://ranica.bg/#!map.
Тръгнахме в 8.30 ч. от София и пътя до село Говедарци е около 1,5 ч. Оставяш колата на накрая на селото, има нещо като паркинг и пътя до хижата е час само нагоре и 400 метра денивелация, като може да се мине по пътя или по пистата, въпрос на избор. Хижата е доста приятна и комфортна, усмихнати хижари и чудесна храна.
Има две постройки и общо събира около 80 човека, топло, уютно.
Пихме по чай, някой кафе или супа и тръгнахме към върха – имахме 800 денивелация и около 2,5 ч. нагоре. Бяхме голяма компания и времето мина бързо. Имаше облачета, като пушещи коминчета.
Ходехме по Фердинандовия (Кайзеров) път, и се чудехме как е правен навремето и как е издържал след толкова години.
Тук там по дърветата се срещат табели с буквата „Ф“. Спираме от време на време за някоя боровинка, учудващо съхранили се ноември месец. Минахме покрай малък Мечит, но го оставихме за на връщане. Качвайки височина почват да се откриват панорамни гледки от Рила.
Видяхме Ястребец, Мусала, Скакавците, Йозола – голяма красота!
Някои летяха над облаците.
Както си вървиш по пътя, точно на завоя, вдясно от теб има пирамидки и там си нагоре, около 5 минути и си на връх Голям Мечит.
Задължителните снимки
и да видим и пробваме кой какво носи. Панорамна гледка от върха
и най-голямата изненада за мен. Това не е куче, това е готината Надя, скачайки от камък на камък и слизайки по-бързо от мен 🙂
Снимка на групата
и разбира се селфи 🙂
Чудехме се с какво да снимаме, но както винаги с телефон е най-добре 🙂
Тръгнахме надолу и следваща спирка беше връх Малък Мечит, него може и да го пропуснеш, защото по-скоро го слизахме, отколкото качвахме 🙂
Тук светлината вече беше разкошна.
Мъглата, ниското слънце,
есенното жълто – не ти се тръгва.
Все пак си слязохме на хижата, деня беше към края си.
Седнахме на маса до камината, при групата от Кюстендил и купона започна. След около два часа имаше развитие и организаторите се задействаха. Явно ни изчакаха да си пийнем малко и Иво започна с правилата на играта. Щяхме да търсим съкровище, но преди това имаше доста уловки. Накрая Тюнчер попита: „Някой разбра ли нещо?“ и в столовата настъпи първо мълчание, последвано от бурен смях. Започнахме с тегленето на листчета и групирането на 5 отбора с по 6 играча, от които поне 5 трябва да са активни, защото някои имат повече ентусиазъм да си допиват. Задачата е логическа, с елемент на ориентиране.
Съкровището беше на не повече от 15 минути, поне така беше казал Иво. Но, явно е засичал неговото ходене. И първият достигнал съкровището отбор е печеливш. В един момент се добрах до табелата и групичката ентусиазирани играчи. Оказа се, че има хора от няколко отбора, но за да се вземе наградата трябваше да има поне пет човека. Отборът на планински пособия бяха четири, един от тях беше по джапанки и къси гащи, съкровището обаче кротко чакаше Алекси! Той се беше замотал накъде и въобще не си даваше зор, но накрая се качи и заедно свалиха наградата. Тя беше за всички, за всеки един присъстващ имаше вакса за обувки – идейно и полезно. И всъщност най-голямата награда беше общият смях и забава и това лутане в гората. Офлайн общуването, което е съвременния лукс на модерните хора и истинските планинари. Разигра се и томбола, подкрепена от Fjällräven Shop Sofia и Primus, като аз лично си спечелих ново канче 🙂
Много благодаря на ranica.bg и всички замесени в инициативата.
До радост!
5е
