От време на време ми се случва да почивам през седмицата и понякога е забавно. Да, всички са на работа, но пък какво по-добро от това да се разходиш сам някъде из парка. В интернет пространството зачестиха снимките на катерички и след бързо проучване се оказа, че може да се снимат в доста паркове из София – Южен парк, Западен парк, Борисовата градина, като там били почти питомни.
Реших да го проверя и тръгнах подготвена с белени семки и два ореха, само толкова намерих вкъщи. Питомни не бих казала, но определено любопитни. Първите не благоволиха да ми обърнат внимание и аз продължих разходката си , след това хора с машини, които разчистваха листата от алеите, няколко кучета…Писна ми и се насочих към една беседка да почина.. Имаше хранилка за птици и настана голяма бъркотия след зареждането и 🙂 Големи синигери, доста бърза горска зидарка, която задържа вниманието ми върху нея известно време 🙂
Сиви врани крачеха гордо из парка и въобще не им пукаше кой минава покрай тях.
Сива врана.
Постоях така малко, но не ми даваше мира как другите ги снимат, а аз не. Отидах в горната част на парка и там на късмет случих на една дружелюбна катерица. В момента, който почнах да трия найлоновото пликче от семките, тя веднага слезе по дънера. Това се оказа и единствената ми читава снимка. Дадох и първия орех и тя изчезна, не знам как да ви го опиша. След няма и няколко минути се появи, доволна от скритата прехрана и искаща още. Аз я залъгах малко със семки, но тя стана още по нахална, като дългия ми обектив се оказа безполезен в случая/вземете и широко с вас/. Подготвих се аз и подхвърлих втория орех…нямаше резултат, явно ми трябва асистент за снимане на катерици:) Направих една снимка и с телефон, тръгвайки си доволна и заредена.
Мина една седмица и мен мира не ми даваше шавливата госпожица. Споделих с една приятелка за преживяванията ми и тя се нави да дойде с мен, хем да се видим и разходим, и да направим чудни снимки. Така се озовахме отново в Борисовата градина. Аз този път взела лешници и орехи, а Танчето – кестени, оказаха се доста добър вариант и гъбки, прилежно измити и готови за хапване.
Първите катерички се навиха на кестените, но се оказаха доста плашливи.
Продължихме натам, посетихме хранилките и накрая на старото място. Госпожицата се появи и първо плашливо помириса белените семки.
Не мина много време и почна да си играе с нас. Едно разбрахме , катериците не ядат гъби и ти е нужна компания, за да ги подлъгва, а ти да ги снимаш.
Посмяхме се особено много с орехите, защото аз се бях зарекла да сложа конец на единия, но просто не ми остана време…този път бяхме подготвени с повече. Първият веднага беше заровен, като ние го търсехме, но без успех. Последва втори, този път го открихме и почна една криеница на орехи. Най-накрая имах успех…катерица с орех 🙂
Това малкото толкова полудя, че почна да се качва и по нас. Kато шумнеш малко идва към теб, ти му хвърлиш листа и то бяга, по някое време се спре и пак при теб. Така ни зареди госпожицата, че с удоволствие бих отишла пак да си поиграя с нея. А и идва зима…ще станат готини кадри със сняг.
Как се снима катерица?
Дай семките!
И една молба, ако някой живее в района има доста хранилки, които може да напълни разхождайки се там. Оглеждайте се…дивата природа е навсякъде около нас 🙂
До радост!
