Свободен ден и чудене как да го уплътня? Витоша ми е под носа и е добър избор, а с компания е още по-добре. Пътеката от с. Железница е чудесна за разходка и тренировка, особено ако не си се движили цяла зима и ти предстои връх Ботев тези дни 🙂
Хижа Физкултурник е целта ни и тръгваме леко нагоре. Има нов сняг и картинката е приказна.
Постепенно навлизаш в гората и чуваш тишината. Да направиш първите крачки в снега…запомнящо се.
Покрай теб се оглеждат брезите, облекли зимна премяна.
Брезите са облекли зимна премяна.
Ходиш и чуваш как скърца снега, толкова си се вглъбил в тишината и следите които оставяш, че дори клека на места не може да ти развали идилията. Ту е слънце, ту мъгла, знаеш хижата е там, но друго си е да я видиш:) За няколко минути изчезва мъглата и ето я – 155-то колче :)
Качваш се на терасата, сипваш си чай и задължителното селфи :)
Надолу е лесно, поне така си мисля всеки път. Стъпваш, пропадаш, пързаляш се, все хубавини. Но всичко това е част от пейзажа и се слива с удоволствието ти да дишаш чист въздух и налягащата те приятната умора. Стигам до гората и все едно влизам в друг свят. Дърветата ми казват „добре дошла“. Виждам как допират клони над мен и ми желаят прекрасен ден.
Всичко е прекрасно, но в един момент става още по-хубаво. Чувам шумолене и пред мен минават стадо от 4 сърни и елен, дори не успях да трепна, толкова бързо изчезнаха. Малко по-нагоре се спряха и любопитно взеха да наблюдават, като колкото се приближавах, толкова отстъпваха нагоре. Направих снимка на дупетата им за спомен и продължих с усмивка и благодарност.
Приятелите от Софийски планинарски клуб http://spk.bg/ са се погрижили, за да се чувстваме спокойни.
Денят уплътнен!
До радост!
5е
